Кръвна връзка [Войните на Розите-3]

Пратеникът тъкмо си поемаше въздух, за да се сниши, когато видя, че кралица Маргарет го наблюдава безмълвно. Съпругът ѝ седеше в импровизираната палатка между двете каруци с наведена глава — или спеше, или се молеше. Лондончанчето затвори зяпналата си уста, застана занемяло и втренчило очи в камъните в краката си.

— Навън, момчето ми — рече Дери задъхан и побутна подчинения си с пламнала от болка ръка. Кокалчетата му щяха да са подути и посинели на сутринта, сигурен беше. Но, за бога, какво удоволствие бе изпитал! Не погледна стража, само го прескочи, като придърпа момчето на по-тъмно място.

— След този инцидент надявам се, че имаш важни новини — каза му Дери и се наведе по-ниско. — Е, какво научи?

Момчето бе все още под впечатлението на зрелищния побой и се усмихваше с възхищение на кралския шпионин.

— Говорих с Джеми, той ми помогна да вляза.

Дери се пресегна и перна момчето по тила с едно бързо движение. Нямаше настроение за приказки и достатъчно добре знаеше, че има поне стотина места в стената, през които един сръчно провиращ се млад човек може да влезе в града. Едно-две от тези места сам бе използвал, когато беше юноша, и коленете му не се бяха оплаквали особено.

— Защо са затворени портите?

Момчето потри главата си отзад, изведнъж загубило доброто си настроение.

— Всички се страхуват от северни кучета и диваци, които ядат деца.

— Диваци — повтори Дери.

— Туй е то. Кметът и „старите му хора“.

— Старейшините — прошепна Дери, а момчето продължи:

— Тъкмо тия, да. Имаше тълпа там, събиране, пълно беше с търговци и богаташи. Рекоха на кмета, че ще го кастрират, ако само си помисли да отвори портите. Затова той не помръдва, нищо не смее да стори.

— Ти видя ли кмета? — попита Дери. — Мога ли да го ударя по рамото?

Момчето знаеше жаргонния израз за убийство, извършено от наемници, но с рязко движение сви кльощавите си рамене.

— Сигурно, ама целият град се бои от настървените ти кучета. С месеци не са чули нищо друго освен разкази за убийства и изнасилване. Виж сега… — то знаеше, че Дери няма да иска да чуе онова, което имаше да му каже. Мъжът видя как момчето потрива носа си и подсмърча, събирайки кураж да продължи. — Виж сега, всички се боят. Всеки, който се приближи до някоя порта, за да я отвори, ще получи нож в гърба.

— Кралят на Англия… — рече Дери и вдигна невярващо ръка.

— Няма значение, дори Господ и всичките му светии да са там отпред. Никой няма да влезе. Ни-кой. Не и преди пролетта.

Момчето видя, че шпионинът се взира в празното пространство и протегна ръка. Дери бръкна в джоба си и отброи няколко сребърни фартинга и дребни монети. Прехвърли ги в ръката му, без да забележи как усмивката му цъфва от свръхдоброто заплащане.