Кръвна връзка [Войните на Розите-3]

— Този кмет, той може да бъде успокоен тогава — изведнъж се намеси Маргарет. Съмърсет наведе глава, заради онова, което щеше да каже, като предостави на кралицата сцената. — Вие какво предлагате, мастър Бруър?

— Градът се страхува от нашите войници, милейди. Бих отдръпнал армията на няколко километра, като оставя само малка групичка стражи и лордове с крал Хенри. Има шанс кметът да се съгласи да отвори вратите за тях…

— Този дебел бакалин ли? — прекъсна го лорд Клифорд. — Кметът вече е имал наглостта да отхвърли заповедите и властта на крал Хенри. Той е видял кралските знамена! Аз лично бих докарал оръдията на предна линия. Нека да види какви ще са последствията от предателството му.

Сред нагъсто събраните хора се чу одобрително хъмкане. Простият факт, че не допускат краля в града, все още ги изненадваше. Поне имаше нещо удовлетворяващо в идеята да сринат Мургейт със земята. Разполагаха с нужното оръжие, изоставено от Уорик на бойното поле. Би било едва ли не поетично.

Дери прочисти гърлото си, за да заговори отново. За миг погледът му се спря на крал Хенри, с цел да се увери, че кралят няма да вземе страна в обсъждането. Но той си оставаше неподвижен и безмълвен, макар че пръстите му нервно играеха върху бедрото.

— Милейди, възможно е лорд Клифорд да не е обмислил по-задълбочено как ще се погледне в страната ни на факта, че използваме оръдия срещу стените на Лондон — рече той с напрегнато лице и вторачен в кралицата поглед. — Ако помисли още малко, милорд Клифорд може би ще осъзнае, че това би отслабило властта на крал Хенри повече от каквото и да е друго. Би могло евентуално да е последната ни възможност, но тези стени са дебели почти четири метра, а самите порти са подсилени с желязо.

Клифорд изсумтя и Дери побърза да продължи, преди другият да го изпревари.

— Не твърдя, че няма да паднат. Само че ще отнеме време. Ако докараме железен топ, дружината му ще е уязвима за стрелците по стената — а и за всеки вид огнестрелно оръжие, което успеят да изтеглят до амбразурите горе. Всичките тези дълги оръжия идват от лондонските леярни в крайна сметка. При тази височина те ще имат не по-лош обхват от нашия, та и доста по-далечен.

Той почака, за да схванат логиката му и околните. Това сякаш отне малко от насъбрания гняв.

— Тъй че, преди да застанем там и да блъскаме по вратите като някой пияница, трябва да се замислим за други начини да влезем. Кметът сигурно се бои, че ще използваме някаква измама — номер или капан, или пък просто някое ужасно наказание, след като веднъж ни отвори вратите и ни позволи да преминем. Той ще бави, ще обсъжда, ще разпраща писма напред-назад — Дери склони глава, загледан в кралицата. — Предполагам, че ще приеме вашите уверения за своята безопасност, милейди. Доколкото си спомням този човек, милорд Клифорд е прав за него. Кметът Ричард Лий не е боец. Със сигурност в момента се поти от ужас. Трябва просто да му покажем пътя, който да го изведе от гората — и той ще поеме по него.