Зимата на света [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-50-0
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Зимата на света [bg]». Краткое содержание книги:
— Може и да е истина.
— Каквото и да е, ще иде на електрическия стол — уточни Бикс. Грег изстина. Вили Фрунце му се струваше свестен човек.
— Ще иде ли?
— Можеш да си заложиш задника, че ще се изпържи.
Бикс беше прав. Вили Фруце бе обвинен в измяна и осъден на смърт. И наистина умря на електрическия стол.
Съпругата му също.
III
Дейзи наблюдаваше Лойд, който завърза бялата папийонка и се плъзна в съвършено скроения си фрак. — Изглеждаш като милион долара — рече тя и наистина мислеше така. Лойд трябваше да стане филмова звезда. Спомни си как преди тринадесет години на бала в Тринити той беше облечен във взети назаем дрехи и усети приятна носталгия. Тогава изглеждаше доста добре, макар костюмът му да беше с два номера по-голям. Дейзи и Лойд бяха отседнали в апартамента на Лев Пешков в хотел „Риц-Карлтън“ във Вашингтон. Лойд беше младши министър във „Форин офис“ и беше тук на дипломатическа визита. Родителите му с вълнение приеха да се грижат за двете внучета в продължение на седмица. Тази вечер семейство Уилямс отиваше на бал в Белия дом. Дейзи носеше великолепна рокля на Кристиан Диор — розов сатен с драматично широки поли от безброй гънки тюл. След годините на военновременна скромност Дейзи отново с удоволствие купуваше рокли от Париж. Замисли се за бала в яхтклуба в Бъфало през тридесет и пета. Навремето смяташе, че това събитие е провалило живота й. Белият дом беше доста по-престижно място от яхтклуба, ала Дейзи знаеше, че каквото и да стане тук тази вечер, не е в състояние да й навреди. Разсъждаваше за тези неща, докато Лойд й помагаше да сложи наследеното от майка й колие от розови диаманти и съответните обици. Когато беше на деветнадесет, тя отчаяно искаше високопоставените хора да я приемат. Сега и през ум не би й минало да се притеснява от това. Щом Лойд казваше, че изглежда приказно, нямаше значение какво мислят другите. Дейзи търсеше одобрението само на още един човек освен на съпруга си — нейната свекърва. Макар че Етел нямаше високо социално положение и определено не беше обличала парижка рокля през живота си. Дали всички жени се обръщат назад и си мислят колко глупави са били на младини? Дейзи пак се върна на Етел, която определено се е държала неразумно — забременяла е от господаря си, при това женен мъж — но никога не говореше със съжаление за това. Сигурно такова е правилното отношение. Дейзи си спомни собствените си грешки: как се сгоди за Чарли Фаркарсън; как отхвърли Лойд; как се омъжи за Бой Фицхърбърт. Всъщност не можеше да определи какво добро е произлязло от тези грешки. Едва когато беше решително отхвърлена от висшето общество и намери утеха в кухнята на Етел в „Олдгейт“, животът на Дейзи тръгна към по-добро. Престана да копнее за високо положение, научи какво е истинско приятелство и оттогава беше винаги щастлива. Откакто престана да я е грижа, Дейзи се наслаждаваше на партитата много повече.
— Готова ли си? — попита Лойд.
Беше готова. Облече горната си дреха, също на Диор. Слязоха с асансьора, излязоха от хотела и се качиха в лимузината, която ги чакаше отпред.
IV
На Бъдни вечер Карла убеди майка си да посвири на пиано. Мод не беше свирила от години. Може би се наскърбяваше от спомените за Валтер — двамата винаги свиреха и пееха заедно и тя все обясняваше на децата си как неведнъж безуспешно е опитвала да го научи да свири рагтайм. Напоследък обаче не разказваше тази история и Карла предполагаше, че днес пианото напомня на майка й за Йоахим Кох — младият офицер, който идваше при нея на уроци и тя го измами и съблазни, а Карла и Ада го убиха. Самата Карла не можеше да заличи спомена за онази кошмарна вечер, особено за начина, по който се отърваха от тялото. Не съжаляваше — постъпиха правилно — но все пак би искала да не си спомня. Мод най-сетне склони да изсвири „Тиха нощ“ и всички да пеят заедно. Вернер, Ада, Ерик и трите деца — Ребека, Валтер и бебето Лили — се събраха около стария Стейнуей в салона. Карла сложи на пианото една свещ и заразглежда лицата на близките си в трепкащата светлина, докато те пееха старата немска песенчица. Валтер, в прегръдките на Вернер, след няколко седмици щеше да навърши четири годинки. Внимателно налучкваше думите и мелодията и се стараеше да пее с големите. Имаше ориенталските очи на кръвния си баща и Карла бе решила за отмъщение да възпита сина си да бъде нежен с жените и да ги уважава. Ерик пееше искрено. Поддържаше съветския режим така сляпо, както по-рано поддържаше нацистите. В началото Карла беше потресена, ядосваше се, но вече виждаше логиката. Ерик беше от онези непълноценни личности, които толкова се бояха от живота, че предпочитаха строгата власт; искаха правителство, което не търпи възражения, да им казва какво да правят и какво да мислят. Тези хора бяха глупави и опасни, но те бяха мнозинство. После Карла с привързаност се взря в мъжа си, който и на тридесет години си оставаше хубавец. Спомняше си как го целуваше — и правеше други неща — пред тежкарската му кола в Грюневалд, когато беше на деветнадесет години. Още й харесваше да го целува. Съжаляваше за хиляди неща в последните години, най-много за смъртта на баща си. Постоянно й липсваше и тя все още плачеше, когато си спомнеше как лежи в антрето, толкова пребит, че не доживя до идването на лекаря. Но всеки умира. А Валтер фон Улрих даде своето, за да стане светът по-добър. Ако повече германци имаха неговата смелост, нацистите нямаше така лесно да победят. Карла искаше да направи всичко, което той правеше — да възпита децата си добре, да има влияние в политиката, да обича и да бъде обичана. Най-много искаше след смъртта й нейните деца да могат да кажат това, което тя казваше за своя баща — че животът й е имал значение и че е направила света по-добър. Песничката свърши; Мод задържа финалния акорд и малкият Валтер се наведе и духна свещта.