Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Историческая проза » Зимата на света [bg]
Зимата на света [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Зимата на света [bg]

Электронная книга - «Зимата на света [bg]». Краткое содержание книги:

„Крахът на титаните“ — първата книга от изключителния исторически епос на Кен Фолет, трилогията „XX век“ — се превърна в световна сензация. За нея „Ю Ес Ей Тудей“ писа „завладяваща и очарователна книга, която ще ви погълне за дни или дори за седмици“, а в литературната рубрика на „Ню Йорк Таймс“ я определиха като „разказ, който грабва и остава четивен до края“. Според „Уошингтън Поуст“ „Ако следващите два тома са също толкова живи и увлекателни като първия, то чакането ще си струва“. „Зимата на света“ започва там, където завърши „Крахът на титаните“ — петте семейства в Америка, Германия, Русия, Англия и Уелс навлизат в епоха на огромни обществени, политически и стопански сътресения. Разказът проследява началото на Третия Райх, испанската Гражданска война, великата драма на Втората световна война и създаването на американската и съветската атомни бомби. Карла фон Улрих, чийто баща е германец, а майка й е англичанка, вижда как нацистката вълна поглъща живота й. И се решава на постъпка, която изисква голяма храброст и носи голяма мъка… В Америка братята Уди и Чък Дюър, всеки със своята тайна, поемат по различни пътища към великите събития. Единият е във Вашингтон, а другият — в кървавите джунгли на тихоокеанските острови… Английският студент Лойд Уилямс преживява ужасите на испанската Гражданска война, за да открие, че трябва да се бори срещу комунизма така твърдо, както и срещу фашизма… Американката Дейзи Пешкова е амбицирана да стане част от висшето общество и се вълнува само от популярността си и от това да се издигне, докато войната не преобръща всичко за нея. И то не веднъж, а два пъти… В Съветския съюз братовчедът на Дейзи, Володя Пешков, гради кариера във военното разузнаване. Той ще повлияе не само върху тази, но и върху бъдещата война. Съдбите на тези и на много други герои се преплитат. Преживяното от тях осветлява катаклизмите на двадесетия век. От аристократичните салони до кръвта и дима на бойното поле, читателят следва сложната драма на техния живот. Както във всички книги на Кен Фолет, и тук историческият фон е отлично проучен и представен, действията са бързи, образите са нюансирани и наситено изобразени. Със страстта и умението на истинския майстор, Фолет ни отвежда в свят, който мислим, че познаваме, ала вече никога няма да ни изглежда същият. Кен Фолет изгря в литературата с „Иглата“, роман, който спечели много награди и се превърна в бестселър в цял свят. След още няколко успешни трилъра, Фолет изненада всички с „Устоите на земята“ и дългоочакваното му продължение „Свят без край“, също национални и международни бестселъри. Новият му внушителен исторически епос, трилогията „XX век“, започна с „Крахът на титаните“, а това е неговото продължение „Зимата на света“. Кен Фолет живее в Англия със съпругата си Барбара.
1 ... 375 376 377 378 379 380 381 382 383 384
Перейти на страницу:

— Може и да е истина.

— Каквото и да е, ще иде на електрическия стол — уточни Бикс. Грег изстина. Вили Фрунце му се струваше свестен човек.

— Ще иде ли?

— Можеш да си заложиш задника, че ще се изпържи.

Бикс беше прав. Вили Фруце бе обвинен в измяна и осъден на смърт. И наистина умря на електрическия стол.

Съпругата му също.

III

Дейзи наблюдаваше Лойд, който завърза бялата папийонка и се плъзна в съвършено скроения си фрак. — Изглеждаш като милион долара — рече тя и наистина мислеше така. Лойд трябваше да стане филмова звезда. Спомни си как преди тринадесет години на бала в Тринити той беше облечен във взети назаем дрехи и усети приятна носталгия. Тогава изглеждаше доста добре, макар костюмът му да беше с два номера по-голям. Дейзи и Лойд бяха отседнали в апартамента на Лев Пешков в хотел „Риц-Карлтън“ във Вашингтон. Лойд беше младши министър във „Форин офис“ и беше тук на дипломатическа визита. Родителите му с вълнение приеха да се грижат за двете внучета в продължение на седмица. Тази вечер семейство Уилямс отиваше на бал в Белия дом. Дейзи носеше великолепна рокля на Кристиан Диор — розов сатен с драматично широки поли от безброй гънки тюл. След годините на военновременна скромност Дейзи отново с удоволствие купуваше рокли от Париж. Замисли се за бала в яхтклуба в Бъфало през тридесет и пета. Навремето смяташе, че това събитие е провалило живота й. Белият дом беше доста по-престижно място от яхтклуба, ала Дейзи знаеше, че каквото и да стане тук тази вечер, не е в състояние да й навреди. Разсъждаваше за тези неща, докато Лойд й помагаше да сложи наследеното от майка й колие от розови диаманти и съответните обици. Когато беше на деветнадесет, тя отчаяно искаше високопоставените хора да я приемат. Сега и през ум не би й минало да се притеснява от това. Щом Лойд казваше, че изглежда приказно, нямаше значение какво мислят другите. Дейзи търсеше одобрението само на още един човек освен на съпруга си — нейната свекърва. Макар че Етел нямаше високо социално положение и определено не беше обличала парижка рокля през живота си. Дали всички жени се обръщат назад и си мислят колко глупави са били на младини? Дейзи пак се върна на Етел, която определено се е държала неразумно — забременяла е от господаря си, при това женен мъж — но никога не говореше със съжаление за това. Сигурно такова е правилното отношение. Дейзи си спомни собствените си грешки: как се сгоди за Чарли Фаркарсън; как отхвърли Лойд; как се омъжи за Бой Фицхърбърт. Всъщност не можеше да определи какво добро е произлязло от тези грешки. Едва когато беше решително отхвърлена от висшето общество и намери утеха в кухнята на Етел в „Олдгейт“, животът на Дейзи тръгна към по-добро. Престана да копнее за високо положение, научи какво е истинско приятелство и оттогава беше винаги щастлива. Откакто престана да я е грижа, Дейзи се наслаждаваше на партитата много повече.

— Готова ли си? — попита Лойд.

Беше готова. Облече горната си дреха, също на Диор. Слязоха с асансьора, излязоха от хотела и се качиха в лимузината, която ги чакаше отпред.

IV

На Бъдни вечер Карла убеди майка си да посвири на пиано. Мод не беше свирила от години. Може би се наскърбяваше от спомените за Валтер — двамата винаги свиреха и пееха заедно и тя все обясняваше на децата си как неведнъж безуспешно е опитвала да го научи да свири рагтайм. Напоследък обаче не разказваше тази история и Карла предполагаше, че днес пианото напомня на майка й за Йоахим Кох — младият офицер, който идваше при нея на уроци и тя го измами и съблазни, а Карла и Ада го убиха. Самата Карла не можеше да заличи спомена за онази кошмарна вечер, особено за начина, по който се отърваха от тялото. Не съжаляваше — постъпиха правилно — но все пак би искала да не си спомня. Мод най-сетне склони да изсвири „Тиха нощ“ и всички да пеят заедно. Вернер, Ада, Ерик и трите деца — Ребека, Валтер и бебето Лили — се събраха около стария Стейнуей в салона. Карла сложи на пианото една свещ и заразглежда лицата на близките си в трепкащата светлина, докато те пееха старата немска песенчица. Валтер, в прегръдките на Вернер, след няколко седмици щеше да навърши четири годинки. Внимателно налучкваше думите и мелодията и се стараеше да пее с големите. Имаше ориенталските очи на кръвния си баща и Карла бе решила за отмъщение да възпита сина си да бъде нежен с жените и да ги уважава. Ерик пееше искрено. Поддържаше съветския режим така сляпо, както по-рано поддържаше нацистите. В началото Карла беше потресена, ядосваше се, но вече виждаше логиката. Ерик беше от онези непълноценни личности, които толкова се бояха от живота, че предпочитаха строгата власт; искаха правителство, което не търпи възражения, да им казва какво да правят и какво да мислят. Тези хора бяха глупави и опасни, но те бяха мнозинство. После Карла с привързаност се взря в мъжа си, който и на тридесет години си оставаше хубавец. Спомняше си как го целуваше — и правеше други неща — пред тежкарската му кола в Грюневалд, когато беше на деветнадесет години. Още й харесваше да го целува. Съжаляваше за хиляди неща в последните години, най-много за смъртта на баща си. Постоянно й липсваше и тя все още плачеше, когато си спомнеше как лежи в антрето, толкова пребит, че не доживя до идването на лекаря. Но всеки умира. А Валтер фон Улрих даде своето, за да стане светът по-добър. Ако повече германци имаха неговата смелост, нацистите нямаше така лесно да победят. Карла искаше да направи всичко, което той правеше — да възпита децата си добре, да има влияние в политиката, да обича и да бъде обичана. Най-много искаше след смъртта й нейните деца да могат да кажат това, което тя казваше за своя баща — че животът й е имал значение и че е направила света по-добър. Песничката свърши; Мод задържа финалния акорд и малкият Валтер се наведе и духна свещта.

1 ... 375 376 377 378 379 380 381 382 383 384
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)