Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Историческая проза » Зимата на света [bg]
Зимата на света [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Зимата на света [bg]

Электронная книга - «Зимата на света [bg]». Краткое содержание книги:

„Крахът на титаните“ — първата книга от изключителния исторически епос на Кен Фолет, трилогията „XX век“ — се превърна в световна сензация. За нея „Ю Ес Ей Тудей“ писа „завладяваща и очарователна книга, която ще ви погълне за дни или дори за седмици“, а в литературната рубрика на „Ню Йорк Таймс“ я определиха като „разказ, който грабва и остава четивен до края“. Според „Уошингтън Поуст“ „Ако следващите два тома са също толкова живи и увлекателни като първия, то чакането ще си струва“. „Зимата на света“ започва там, където завърши „Крахът на титаните“ — петте семейства в Америка, Германия, Русия, Англия и Уелс навлизат в епоха на огромни обществени, политически и стопански сътресения. Разказът проследява началото на Третия Райх, испанската Гражданска война, великата драма на Втората световна война и създаването на американската и съветската атомни бомби. Карла фон Улрих, чийто баща е германец, а майка й е англичанка, вижда как нацистката вълна поглъща живота й. И се решава на постъпка, която изисква голяма храброст и носи голяма мъка… В Америка братята Уди и Чък Дюър, всеки със своята тайна, поемат по различни пътища към великите събития. Единият е във Вашингтон, а другият — в кървавите джунгли на тихоокеанските острови… Английският студент Лойд Уилямс преживява ужасите на испанската Гражданска война, за да открие, че трябва да се бори срещу комунизма така твърдо, както и срещу фашизма… Американката Дейзи Пешкова е амбицирана да стане част от висшето общество и се вълнува само от популярността си и от това да се издигне, докато войната не преобръща всичко за нея. И то не веднъж, а два пъти… В Съветския съюз братовчедът на Дейзи, Володя Пешков, гради кариера във военното разузнаване. Той ще повлияе не само върху тази, но и върху бъдещата война. Съдбите на тези и на много други герои се преплитат. Преживяното от тях осветлява катаклизмите на двадесетия век. От аристократичните салони до кръвта и дима на бойното поле, читателят следва сложната драма на техния живот. Както във всички книги на Кен Фолет, и тук историческият фон е отлично проучен и представен, действията са бързи, образите са нюансирани и наситено изобразени. Със страстта и умението на истинския майстор, Фолет ни отвежда в свят, който мислим, че познаваме, ала вече никога няма да ни изглежда същият. Кен Фолет изгря в литературата с „Иглата“, роман, който спечели много награди и се превърна в бестселър в цял свят. След още няколко успешни трилъра, Фолет изненада всички с „Устоите на земята“ и дългоочакваното му продължение „Свят без край“, също национални и международни бестселъри. Новият му внушителен исторически епос, трилогията „XX век“, започна с „Крахът на титаните“, а това е неговото продължение „Зимата на света“. Кен Фолет живее в Англия със съпругата си Барбара.
1 ... 375 376 377 378 379 380 381 382 383 384
Перейти на страницу:

Мина по алеята и почука на вратата.

Позна прислужницата, която му отвори.

— Здравей, Ада. Помниш ли ме? — попита той на немски. — Аз съм Лойд Уилямс. Отвътре домът изглеждаше по-добре. Ада го въведе в салона. Върху пианото имаше цветя във водна чаша. На дивана беше застлано пъстро одеяло — несъмнено за скриване на дупките в тапицерията. Вестниците по прозорците пропускаха изненадващо обилна светлина. Двегодишно момченце влезе в салона и огледа Лойд с откровено любопитство. Беше облечено в домашно ушити дрешки, а в личицето му имаше нещо ориенталско.

— Ти кой си? — попита детето.

— Казвам се Лойд. А ти?

— Валтер — отговори момченцето. После изтопурка навън и Лойд го чу да съобщава на някого: — Този мъж говори смешно! „Толкова по въпроса за произношението ми“, рече си Лойд.

После чу гласа на жена на средна възраст.

— Не прави такива забележки! Невъзпитано е.

— Съжалявам, бабо.

После в салона влезе Мод.

Лойд бе потресен при вида й. Мод беше на не повече от петдесет и пет години, ала изглеждаше на седемдесет. Косите й бяха сиви, лицето — изпито, а синята й копринена рокля беше извехтяла. Мод целуна Лойд по бузите със съсухрените си устни.

— Лойд Уилямс! Колко се радвам да те видя!

„Това е леля ми“, помисли си Лойд и изпита малко странно чувство. Но Мод не подозираше това; Етел бе опазила тайната си. След Мод влязоха Карла, която беше неузнаваема, и нейният съпруг. Лойд беше срещнал Карла, когато тя бе твърде зряло за възрастта си единадесетгодишно момиченце. Сега би трябвало да е на двадесет и шест. Въпреки че беше прекадено слаба — като повечето германци — тя беше красива и излъчваше увереност, която изненада Лойд. Нещо в стойката й го наведе на мисълта, че е бременна. От писмата на Мод знаеше, че Карла е омъжена за Вернер, който и днес беше същият очарователен красавец като преди петнадесет години. Цял час си разказваха преживелици от изминалите години. Фон Улрихови бяха минали през невъобразими ужаси и го признаваха откровено, обаче Лойд остана с впечатлението, че му спестяват най-страшните моменти. Разказа им за Дейзи и малката Ева. През това време дойде едно девойче и попита Карла дали може да отиде на гости у приятелка. — Това е нашата дъщеря Ребека — обясни Карла на Лойд. Момичето беше на шестнадесетина години и Лойд заключи, че е осиновена.

— Написа ли си домашните? — попита Карла.

— Ще ги напиша утре сутринта.

— Сега, ако обичаш — твърдо отговори Карла.

— О, мамо!

— Без възражения — отсече Карла. Отново се обърна към Лойд и Ребека излезе от салона. Разговаряха за кризата. Като градски съветник, Карла беше дълбоко въвлечена в събитията. Беше песимистично настроена относно бъдещето на Берлин. Смяташе, че съветските власти просто ще продължат да морят берлинчани с глад, докато западните съюзници не отстъпят и не предадат града изцяло под техен контрол. — Нека ти покажа нещо, което може би ще те накара да си промениш мнението — каза Лойд. — Би ли дошла с моята кола?

Мод остана да гледа малкия Валтер, а Карла и

Вернер тръгнаха с Лойд. Той каза на шофьора да кара към Темпелхоф, летището в американската зона. Щом стигнаха, Лойд отведе приятелите си до един висок прозорец, откъдето да наблюдават пистата.

Виждаха се дузина самолети Ц-47 Скайтрейн, залепени един подир друг. Някои имаха американската звезда, други — британския диск. Товарните им отделения бяха отворени и до всеки стоеше по един камион. Германски носачи и американски авиатори разтоварваха стоки. Чували брашно, големи тенекии керосин, кашони с медикаменти, дървени каси с хиляди бутилки мляко. Празните самолети излитаха, а на тяхно място кацаха нови. — Удивително — продума Карла с овлажнели очи. — Никога не съм виждала подобно нещо. — Никога не е ставало подобно нещо — отвърна Лойд. — Могат ли британците и американците да продължат?

— Струва ми се, че трябва да продължим.

— И колко дълго?

— Колкото е необходимо — твърдо рече Лойд.

Така и направиха.

Двадесет и пета глава

1949 година

I

Почти в средата на двадесетия век, на двадесет и девети август 1949 година, Володя Пешков се намираше на платото Устюрт, източно от Каспийско море, в Казахстан. Мястото представляваше камениста пустош, в дълбокия юг на Съветския съюз. Местните номади пасяха козите си почти като в библейско време. Володя подскачаше във военния камион, който се носеше по черния път. Слънцето изгря и освети камъните, пясъка и ниските бодливи храсти. Самотна изпосталяла камила стоеше край пътя и гледаше с неприязън камиона. В далечината Володя съгледа установката на бомбата, осветена от цяла батарея прожектори. Зоя и колегите й изработиха първата бомба по плановете, които Володя взе от Вили Фрунце в Санта Фе. Плутониева бомба с имплозия. Имаше и други възможности, но плутониевата бомба успя да задейства два пъти — в Ню Мексико и в Нагасаки. Следователно би трябвало да избухне и днес. Изпитанието имаше кодово название РДС-1, обаче всички го наричаха „Първа Светкавица“. Камионът на Володя спря в основата на установката. Володя вдигна поглед и видя група учени горе на платформата. Правеха нещо с оплетените като змии в гнездо кабели, които водеха до детонаторите върху бомбата. Една фигура в син гащеризон се отдели и тръсна русите си коси. Това беше Зоя. Володя усети прилив на гордост. „Ето я моята жена“, рече си той — „първокласен физик и майка на две деца“. Зоя разговаряше с двама колеги. Бяха сближили глави и спореха за нещо. Володя се надяваше всичко да е наред.

1 ... 375 376 377 378 379 380 381 382 383 384
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)