Зимата на света [bg]

Грег го изгледа скептично.

— Няма майтап.

— Момчето ти се оправя добре в училище, нали?

Грег беше потресен. Кой би казал на федералните за Джорджи?

— Имаш предвид моя кръщелник.

— Грег, казах ти, че направихме подробно разследване. Знаем, че е твое дете.

Грег се раздразни, но успя да потисне чувствата си.

Той се беше ровил в личните тайни на много заподозрени по време на службата си във войската. Нямаше право да възразява.

— Чист си — рече Бикс.

— Какво облекчение.

— Все тая. Нашият изменник настоява, че плановете са получени от учен, а не от някой от военните, работещи по проекта. — Когато се запознах с Володя в Москва, той ми каза, че не е идвал в Америка — умисли се Грег. — Излъгал те е. Бил е тук през септември четиридесет и пета. Прекарал е една седмица в Ню Йорк.

После сме го изпуснали в продължение на осем дни. После за кратко пак се появи. И си отиде у дома.

— Осем дни?

— Аха. Срамота.

— Времето е достатъчно да стигне до Санта Фе, да постои малко и да се върне. — Точно така — съгласи се Бикс и се приведе над бюрото. — Обаче помисли. Ако ученият вече е бил вербуван за шпионин, защо с него не се е свързал редовният му водещ офицер? Защо му пращат човек чак от Москва? — Да не мислиш, че предателят е бил вербуван през двудневния престой на Пешков? Прекалено бързо. — Вероятно е работил за комунистите и по-рано, обаче е прекъснал. И в двата случая ние сме на мнение, че от Москва са били принудени да пратят някой, когото ученият вече познава. Това ще рече, че трябва да има връзка между Пешков и него — Бикс махна към отрупаната с бежови папки маса. — Отговорът е някъде в тези папки. Те съдържат досиетата на всички учени, които са имали достъп до плановете.

— И какво искаш да направя?

— Прегледай ги.

— Не е ли това ваша работа?

— Ние вече ги прегледахме. Нищо не намерихме. Надяваме се ти да забележиш нещичко, което ние сме пропуснали. Ще остана да ти правя компания, ще си свърша нещо по документацията.

— Много работа е.

— Имаш цял ден.

Грег помръкна. Дали те знаеха за…?

— Ти нямаш никакви планове за днес — уверено му заяви Бикс.

Грег сви рамене.

— Имаш ли кафе?

Пи кафе, яде понички, пак пи кафе, на обед яде сандвич, следобед яде банан. Прочете всички известни подробности за живота на учените, техните съпруги и семейства: детство, образование, кариера, любов и брак, успехи и странности и грехове.

Тъкмо дояждаше банана, когато възкликна:

— Мамицата му! Иисусе Христе!

— Какво?

— Вили Фрунце е учил в Берлинската мъжка гимназия — заяви Грег и победоносно шляпна папката върху бюрото.

— И?

— И Володя е учил там. Той ми каза.

Били Бикс заблъска развълнувано по бюрото.

— Приятели от училище! Това е то! Спипахме копелето!

— Това не е доказателство — рече Грег.

— А, не се коси. Ще си признае.

— Откъде си толкова сигурен?

— Учените вярват, че знанието трябва да се споделя с всички, а не да се пази в тайна. Ще опита да се оправдае с това, че е постъпил така за доброто на целия човешки род.