Зимата на света [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-50-0
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Зимата на света [bg]». Краткое содержание книги:
— Добър съм с детето!
— Как се казва?
— Джорджи Джейкс.
— Не си го споменавал досега.
— Така ли?
— На колко години е?
— Дванадесет.
— Тоест ти си бил на шестнадесет, когато той се е родил. Малко рано е било да ставаш кръстник на някого.
— Май да.
— Какво работи майка му?
— Келнерка е. Навремето беше актриса. Псевдонимът й беше Джаки Джейкс. Срещнах я, докато работеше по договор със студиото на баща ми. „Това е малко или повече вярно“, неловко си помисли Грег.
— А бащата?
— Джаки не е омъжена — поклати глава той.
Към масата се приближи келнер и с надеждата да облекчи напрежението, Грег попита: — Ще искаш ли един коктейл? — и поръча: — Две мартинита.
— Веднага, господине.
Когато келнерът се отдалечи, Нели каза:
— Ти си бащата на момчето, нали?
— Аз съм негов кръстник.
— Ох, престани вече — с презрение отвърна тя.
— Защо си толкова сигурна?
— Детето може и да е черно, обаче прилича на теб. Връзките на обувките му са развързани, ризата му се измъква от панталона, напълно омая онова русо момиченце. Разбира се, че е твой син.
Грег се предаде и въздъхна.
— Смятах да ти кажа.
— Кога?
— Чаках подходящ момент.
— Щеше да е съвсем подходящо да ми кажеш, преди да ми поискаш ръката.
— Съжалявам.
Грег се чувстваше неловко, обаче не се тревожеше — мислеше, че тя ненужно вдига шум.
Келнерът донесе менюта и двамата се зачетоха.
— Спагетите болонезе са отлични — предложи Грег.
— Ще взема салата — отговори Нели.
Когато мартинитата дойдоха, Грег вдигна наздравица:
— За прошката в брака.
Нели не взе чашата.
— Аз не мога да се омъжа за теб.
— Скъпа, хайде, не пресилвай нещата. Нали ти се извиних вече. Тя поклати глава.
— Не разбираш, така ли?
— Какво не разбирам?
— Онази жена, която седеше до теб в парка. Тя те обича.
— Обича ли ме?
Ден по-рано Грег би отрекъл, но след днешния разговор вече не беше толкова сигурен. — Обича те. Защо не се е омъжила? Достатъчно красива е. Ако беше опитала, спокойно щеше да си намери мъж, който да приеме и детето. Но тя е влюбена в теб, развратник такъв.
— Не съм убеден.
— Момчето също те обожава. — Аз съм любимият му чичо.
— Само дето не си му никакъв чичо.
Нели побутна чашата си.
— Ето, можеш да изпиеш и моето питие.
— Скъпа, моля те, успокой се.
— Отивам си — отвърна тя и стана.
Грег не беше свикнал момичетата да го оставят. Това го нервираше. Да не би вече да губеше своето очарование?
— Искам да се оженя за теб!
Думите прозвучаха отчаяно дори и на него самия.
— Не можеш да се ожениш за мен, Грег — отговори Нели, смъкна диамантения пръстен и го остави на червената карирана покривка. — Ти вече имаш семейство.
След това си отиде.
III
Световната криза достигна връхната си точка през юни. Карла и семейството й се намираха в центъра на събитията. Президентът Труман задейства Плана Маршал и първите доставки на помощи почнаха да пристигат в Европа, което вбесяваше Кремъл. На осемнадесети юни, петък, западните съюзници известиха германските граждани, че в осем същата вечер ще направят важно изявление. Семейството на Карла се събра около радиоприемника в кухнята, нагласен на вълните на Радио Франкфурт, и всички притеснено зачакаха. Войната свърши преди три години, ала те още не знаеха какво ги чака — капитализъм или комунизъм, единство или разделение, свобода или подчинение, добруване или нищета. Вернер седеше до Карла и беше взел на коляното си Валтер, вече на две годинки и половина. Двамата се ожениха без много шум година по-рано. Карла отново работеше като медицинска сестра. Освен това беше представител на социалдемократите в градския съвет. Такъв беше и Хайнрих, съпругът на Фрида. В Източна Германия съветските власти бяха поставили Социалдемократическата партия извън закона, ала Берлин беше оазис в съветската зона — намираше се под управлението на съвет на четирите държави-съюзнички, т.нар. Командатура, която наложи вето на забраната. В резултат социалдемократите спечелиха изборите, а комунистите се наредиха едва на трето място след консервативната християндемократическа партия. Съветските власти побесняха и им остана само да пречат на работата на новоизбрания градски съвет. Карла се тормозеше от това, обаче не можеше да си позволи да изостави надеждата за независимост от Москва. Вернер успя да започне дребен бизнес. Прерови руините на бащината си фабрика и намери малко уреди и части за радиоапарати. Германците не можеха да си позволят нови вещи, но всеки искаше старото му радио да се поправи. Вернер откри неколцина инженери, които бяха работили във фабриката, и им възложи поправките. Той беше мениджър и продавач — обикаляше по къщите и кооперациите и рекламираше услугата. Мод, която тази вечер също седеше на кухненската маса, вече беше преводачка за американците. Тя беше една от най-добрите и често превеждаше на заседанията на командатурата. Ерик пък беше в полицейска униформа. След като потресе семейството си с влизането в Комунистическата партия, той беше назначен в новата източногерманска полиция, организирана от съветските окупатори. Ерик твърдеше, че западните съюзници искат да разделят страната на две части. — Вие, социалдемократите, сте сецесионисти — повтаряше той комунистическата пропаганда така, както навремето като папагал цитираше нацистките лозунги. — Западните съюзници не са разделили нищо — отвърна Карла. — Те отвориха границите между своите зони. Защо Съветският съюз не направи това? Така бихме станали отново една държава.