Зимата на света [bg]

— Ако Клей го направи, ще избухне война.

Ала всичко останало беше безсмислено. Американците имаха и други предложения, които Лойд разбра при разговорите си с някои от младите сътрудници на Клей. Кенет Ройъл, секретарят на армията, искаше да спрат паричната реформа. Клей му каза, че тя вече е твърде напреднала. После Ройъл предложи да евакуират всички американци. Клей му отвърна, че Съветският съюз иска тъкмо това. Сър Брайън имаше желанието да снабдява града по въздуха. Повечето хора смятаха, че това не е възможно.

Някой беше изчислил, че берлинчани се нуждаят от четири хиляди тона храни и гориво на ден. Нима в света имаше толкова самолети, че да превозят толкова товар? Никой не знаеше. Въпреки това сър Брайън нареди на Кралската авиация да започне да действа.

В петък следобед сър Брайън отиде да види генерал Клей и Лойд бе поканен като част от антуража. Сър Брайън каза на генерала: — Русите могат да блокират аутобана пред Вашия конвой и да почакат, за да разберат дали имате куража да ги ударите. Обаче не вярвам да почнат да свалят самолетите. — Не виждам как бихме могли да доставим достатъчно провизии по въздуха — повтори Клей. — Нито пък аз — призна сър Брайън. — Но ще го правим, докато не измислим нещо по-добро.

Клей вдигна телефона.

— Свържете ме с генерал ЛеМей във Висбаден.

След минута попита:

— Къртис, да ти се намират самолети, които могат да превозват въглища?

Пауза.

— Въглища — натърти Клей.

Още една пауза.

— Нали това ти казвам — въглища.

След миг Клей погледна сър Брайън и му рече:

— Казва, че американските ВВС могат да доставят всичко.

Британците се върнаха в своята главна квартира.

В събота Лойд ангажира един армейски шофьор и отиде на лична мисия в съветския сектор. Намери адреса на семейство фон Улрих, които беше посетил преди петнадесет години. Знаеше, че Мод още живее тук. Двете с майка му бяха подновили кореспонденцията си в края на войната. Писмата на Мод храбро представяха едно ежедневие, което навярно беше изпълнено с жестоки трудности. Тя не търсеше помощ, а и Етел не можеше да направи нищо за нея — и в Англия все още действаше купонната система. Мястото изглеждаше много различно от спомените на Лойд. През тридесет и трета домът на фон Улрихови беше много представителен. Вярно, леко позапуснат, но изискан. Сега беше съборетина. На повечето прозорци вместо стъкла имаше дъски или хартия. В зидарията имаше дупки от куршуми, а оградата беше съборена.

Дограмите и вратите не бяха боядисвани от много години.

Лойд поседя малко в колата и погледа къщата. Предишния път, когато дойде тук, бе на осемнадесет години, а Хитлер току-що беше станал канцлер. Младият Лойд не можеше и да си представи ужасите, които светът преживя оттогава. Нито той, нито някой друг не подозираше колко близо до победата щеше да стигне фашизмът в цяла Европа. Или колко много ще трябва да пожертват всички, за да го победят. Лойд се чувстваше малко като къщата на фон Улрихови — разнебитен, бомбардиран и обстрелван, но още жив.