Зимата на света [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-50-0
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Зимата на света [bg]». Краткое содержание книги:
Тази бомба щеше да спаси Сталин.
Всичко останало вървеше зле за Съветския съюз. Западна Европа се оказа решително демократична — боеше се от комунизма заради насилническата тактика на Кремъл и беше подкупена от Плана Маршал. СССР не можа да удържи контрола си дори над Берлин — когато въздушният мост продължи неуморно всеки ден в продължение на почти цяла година, съветските власти се предадоха и отвориха пътищата и железниците. В Източна Европа Сталин съумяваше да поддържа господството си само с брутална сила. Труман беше преизбран за президент и се смяташе за водач на света. Американците трупаха ядрено оръжие и разполагаха бомбардировачи Б-29 във Великобритания, в готовност да превърнат Съветския съюз в радиоактивна пустиня.
Ала днес всичко това щеше да се промени.
Ако бомбата се взривеше както трябва, СССР и САЩ отново щяха да са равни. Щом Съветският съюз можеше да заплашва Америка с ядрено унищожение, с американското господство над света беше свършено.
Володя вече не знаеше това добро ли е, или лошо.
Ако бомбата се провалеше, и Зоя, и Володя щяха да бъдат арестувани и пратени в лагерите в Сибир или пък просто разстреляни. Володя вече беше разговарял с родителите си и те обещаха да се грижат за Костя и Галина. Щяха да се грижат за внуците си и в случай че Зоя и Володя загинат при изпитанието на бомбата. Когато небето просветля още, Володя забеляза на различни разстояния от бомбата причудливи постройки — тухлени и дървени къщи, мост без река и вход към някаква подземна структура. Вероятно военните искаха да измерят нанесените при взрива поражения. При по-внимателно вглеждане Володя забеляза камиони, танкове и излезли от употреба самолети, за които предположи, че са тук със същата цел. Учените щяха да изследват и влиянието на бомбата върху живите организми — имаше кошари с коне, говеда, овце и кучета. Съвещанието горе на платформата явно стигна до някакво решение. Тримата събеседници кимнаха и подновиха работата си.
След няколко минути Зоя слезе да поздрави мъжа си.
— Всичко ли е наред? — поинтересува се той.
— Така мислим.
— Така мислите?
— Е, не сме правили подобна бомба досега — отвърна Зоя и сви рамене. Качиха се в камиона и потеглиха към далечния контролен бункер. Прекосиха земя, която и бездруго беше пустиня.
Останалите физици ги следваха плътно.
В бункера всички сложиха тъмни очила и обратното броене започна.
На шестдесет секунди Зоя хвана Володя за ръка.
На десет секунди той се усмихна и й каза, че я обича.
На една секунда затаи дъх.
Последва нещо подобно на внезапен изгрев. Светлина, по-ярка от слънцето, заля пустинята. На мястото на бомбата се виждаше огнено кълбо, което се издигна невъзможно високо, сякаш достигна до луната. Володя наблюдаваше смаян зловещите цветове на огненото кълбо — зелено, пурпурно, оранжево и виолетово. Кълбото се превърна в гъба и продължи да се издига. Най-сетне дойде и звук. Все едно най-голямото оръдие в цялата Червена армия беше гръмнало на стъпка оттук; после се разнесе гръмотевичен тътен. Володя си припомни ужасните бомбардировки на възвишенията Зеелов. По някое време облакът почна да се разнася и шумът заглъхна.
Всички вцепенено мълчаха.
— Божичко, не очаквах това — промълви някой.