Сборник "Войните на Амтрак"
- Автор: Тили Патрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Сборник "Войните на Амтрак"». Краткое содержание книги:
Съдържание:
1. Облачен воин (Перевод: Георги Стоянов)
2. Първото семейство (Перевод: Георги Стоянов)
3. Майсторите на желязо (Перевод: Георги Стоянов)
4. Кървавата река (Перевод: Георги Стоянов)
Пръстът на Роз затрепери над картата, но информацията не се получи.
— Близко до Източното море. Той трябва да тръгне по пътя на изток до мястото, където птиците…
„Птици… с пера или направени от хора?“ — зачуди се Карлстром. Погледна картата. Пътят, който видя, беше старата магистрала Масачузетс, която срещаше Хъдсън на юг от Олбъни и след това продължаваше през Спрингфийлд и Устър до Бостън и Атлантическия океан. Хм…
— Има ли радио… или някакво оръжие?
— Не. Всичко му е взето.
— Мисли ли за теб? Иска ли… да се върне у дома… във Федерацията?
След дълга пауза Роз отговори:
— Мисли единствено за онова, което трябва да направи. Виждам образи на смърт и разрушение. Те… — Тя млъкна, изморена от напрежението да ги извиква от съзнанието си. — Те ме плашат.
Карлстром видя, че очите й се фокусират. Тя го погледна изненадано, след това огледа нервно стаята, сякаш да разбере какво прави тук. Миг по-късно Карлстром видя, че се успокоява — частта от ума й, която беше заета да установи връзка с брат й, се върна на мястото си.
— Аз… направих ли го?
— Не си ли спомняш?
— Знам, че установих контакт със Стив, но… казах ли нещо смислено?
Карлстром сложи ръка на рамото й.
— Каза много неща. Много съм впечатлен. — Той й направи знак да стане и я поведе към въртящата се врата. — Ти, разбира се, няма да говориш с никого за тази среща, нали?
— Не, сър. Но… работата е там, че не искам никой да си има неприятности за това. Джон Чизъм каза…
Карлстром я прекъсна.
— Твоят приятел Джон Чизъм е много глупав и трябва да стане по-умен. Все пак съм сигурен, че от време на време всички правим неща, които не трябва. Това не означава, че одобрявам онова, което е ставало в Сантана Дийп. Не, не го одобрявам. Но…
Роз отвори уста, търсейки думи, с които да снеме обвинението от Чизъм и да оправдае действията си.
Карлстром й махна да замълчи.
— Важното е, когато бъдем призовани, да правим онова, което е необходимо за Федерацията и за Първото семейство. Така както ти ми помогна тази вечер. Това няма да бъде забравено. Всъщност може би ще те помоля отново за помощ. Стив е много находчив младеж, но може би няма да може да се върне тук цял и невредим без наша помощ. Така че запомни — разчитам на теб.
— Да, сър. Благодаря ви, сър. Ще направя каквото мога.
— Сигурен съм. Хората отвън ще ти дадат специален номер да се обадиш, ако „чуеш нещо“ от Стив. — Той я потупа по гърба и я съпроводи до въртящата се врата. — Сега се върни в колежа. О, и, хм… поздравления за високите ти оценки. Продължавай да работиш все така.
Карлстром натисна бутона и цилиндричната кабина се завъртя и отнесе Роз в съседния кабинет. Двамата сътрудници станаха от столовете си да я посрещнат.
Глава 9
Роз?
Стив се събуди с името на сестра си на уста; ноздрите му се изпълниха с миризма на сапун от косата й. За част от секундата той беше убеден, че тя е в тъмната стая с него. Или че току-що е излязла. После тази увереност бавно изчезна. Беше само сън, нищо повече. Той потрепери, бързо придърпа меката завивка, изплъзнала се от голото му тяло, и се сви под нея.
Учудващо как умът можеше да създаде умствена картина така истинска, сякаш я вижда с отворени очи, картина, отговаряща на действителността до най-малки подробности. Умът може да те изправи лице в лице с хора, с които можеш да говориш, да се протегнеш и да ги пипнеш, да ги прегърнеш. Сънят не само позволява да изпиташ същите емоции, но и същите усещания като буден: вкусът и влажната мекота на устните, електрическото вълнение на кожата под пръстите ти, нежната, обгръщаща топлина при сливането на телата.
Дали спящите им умове сънуваха същите сънища? Сливаха ли се те в една невидима равнина на съществуване, както често беше споменавал Мистър Сноу? В съня си Стив беше с Клиъруотър. Бяха в колибата, където тя беше дошла само часове преди той да избяга от М’Кол — мютското племе, което го беше държало пленник през 2989 година. Голото й тяло беше притиснато до неговото, но когато тя отдръпна устните си от неговите, той видя, че прегръща Роз. И вече не бяха в колибата на Кадилак. Двамата със сестра му лежаха голи под завивката в неговото легло в квартирата, дадена на семейство Брикман в Рузвелт. Стаята изглеждаше много по-голяма, отколкото си я спомняше, също и леглото. И изведнъж той видя, че гърдите на сестра му са се свили в тялото й. Кожата й беше изрисувана като на мют и тя беше не повече от десетгодишна.