Сборник "Войните на Амтрак"

От пощенската станция в Мидири-тана Тоширо пътува на кон през останалата част на нощта към Ари-Саба с облачния воин със завързано лице на гърба на неговия кон, като труп на елен, каран у дома от ловец. За да успее неговият план и за да защити собствената си позиция, беше важно Брикман да не открие самоличността на благодетеля си.

Пътуването — дванадесет мили — не продължи дълго. В покрайнините на Ари-Саба го чакаха две негови червени превръзки — част от маскировката, услужливо осигурена от Йеясу, дворцовия шамбелан, вторият по сила човек в шогуната То-Иота. Докато хората му държаха Стив, Тоширо смени черното си облекло на убиец с пътнически костюм на самурай, яхна пак коня и поведе двамата пеши войници и пленника през утринната мъгла към пощенската станция, където предния ден беше наел стаи. Пристигнаха преди първият прислужник да се беше размърдал и влязоха в стаите си, без никой да ги види.

През по-голямата част на деня Стив беше държан завързан и с кърпа на очите. От непонятните за него разговори беше разбрал, че го пазят двама джапи; можеше да чуе и приглушените гласове на хора, които се движеха отвън, но за него нищо от това нямаше никакъв смисъл. Единственото, което отбелязваше минаването на времето, бяха купичките ориз със зеленчуци отгоре. Донасяха му ги през няколко часа, развързваха дясната му ръка и я насочваха към купата, поставена на пода между коленете му. През това време Тоширо разработваше следващите ходове. Когато изясни всички подробности и вече знаеше какво да каже на облачния воин, той отиде в стаята, заета от червените превръзки, и им нареди да пазят отвън, докато разпитва затворника.

Преди да премине на бейсик, пратеникът нави две малки памучни ленти и ги пъхна в устата си, за да промени гласа си. Представи се за доверен човек на Нобуро и на мъжа в черно и изложи плана си за действие. Облачният воин слушаше внимателно и не зададе нито един въпрос, нито изрази някакво възражение. Пратеникът намери тази нова сдържаност за толкова необичайна, че се почувства задължен да подсили възможните опасности, като подчерта моментите, на които смяташе, че трябва да се обърне особено внимание. Брикман прие тези бележки по същия безразличен начин и отхвърли възможните проблеми с думите: „Да стигнем дотам, пък тогава ще му мислим“.

Увереността на пленника беше поразителна. Тоширо разбра, че трябва да внимава: да не допусне да бъде подведен от собственото си чувство за превъзходство и да не подценява този младеж с лоши маниери. Брикман можеше да идва от различен свят с напълно различни ценности, но беше надарен с интелигентност, която беше толкова проникваща и непочтена, колкото и неговата. Пратеникът продължи да описва своя план за включване на Стив в трудовата система на пощальоните. Щом бъдел регистриран, щели да се направят постъпки за незабавното му прехвърляне към главното правителствено пощенско депо във владенията на господаря Мин-Орота. Това щяло да му позволи да се движи открито и законно из Ни-Исан.