Сборник "Войните на Амтрак"
- Автор: Тили Патрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Сборник "Войните на Амтрак"». Краткое содержание книги:
Съдържание:
1. Облачен воин (Перевод: Георги Стоянов)
2. Първото семейство (Перевод: Георги Стоянов)
3. Майсторите на желязо (Перевод: Георги Стоянов)
4. Кървавата река (Перевод: Георги Стоянов)
Херън Пул било на четиристотин мили от сегашното им местонахождение. Пътуването щяло да продължи няколко седмици, защото в новата си роля Стив трябвало да пренася поща по определен маршрут. Но щял да е в центъра на действието, прикрепен към резиденцията на генералния консул Накане То-Шиба — към чиито копнеещи ръце сега пътуваше Клиъруотър. Щял да доставя и да събира писма от Херън Пул, където неговата главна цел, Кадилак, усилено строял малка флотилия летящи коне.
Следващата среща, обеща Тоширо, след като Стив се присъединял към пощенския състав на генералния консул, щяла да бъде във владенията на Мин-Орота. След като ситуацията се преценяла, двамата щели да обсъдят как Стив би могъл да свали маскировката си на тревна маймуна и да се присъедини към екипа в Херън Пул като дълго куче.
— Ами ако ми се наложи да вляза във връзка с вас преди това?
Тоширо бе очаквал този въпрос.
— Не може. Оттук нататък аз ще мога да се свързвам с теб, но ти не.
— Разбирам… Мислех, че работим заедно.
— Работим заедно, но трябва да е така, приятелю. Не се тревожи. Ще имам грижата някой да те следи. — Тоширо лъжеше. Той не можеше да изпрати шпиони във владението на Мин-Орота — беше много рисковано. Но нямаше да навреди, ако облачният воин си мисли, че там ще е под наблюдение. Това може би щеше да сведе до минимум шансовете за опит за измама.
— За днес толкова — каза Тоширо. — Трябва да отидем в Ари-дина да се регистрираш като пощальон. Там се намира генералният консул на това владение. След това те оставям сам. Ако си мериш приказките, няма да имаш никакъв проблем.
— Ще се постарая да го запомня. Това, хм… място, където отиваме… много далеч ли е оттук?
— Петдесет мили. — Една тревожна мисъл мина през ума на Тоширо. — Могат ли дългите кучета да тичат толкова? След като си дегизиран като мют, мислех, че…
Стив кимна.
— Затова ме избраха за тази работа.
Оставаше една последна работа, на която трябваше да присъства Тоширо.
— Моят колега, който те посрещна с капитан Нака-Джима, ми каза какво се е случило, когато Се-Ико е ударил базовия лагер на ронините. Би ли ми разказал историята от твоя гледна точка?
— Имаме ли време?
— Разбира се. Няма да тръгнем преди утре сутринта.
Стив започна с изненадващата поява на ронините, пресичащи шосето, преследвани по петите от Се-Ико, и му разказа всичко до момента, когато сакето на Нобуро го беше замаяло. Онова, което пропусна да каже, беше фактът, че няколко часа го бяха държали до килията на Клиъруотър. Тъй като не беше попитан за нея, Стив можеше само да предполага, че човекът, който го разпитваше и когото не можеше да види, не знае, или не смята за важно, че ги е разделяла само стена от плет.
Тоширо не знаеше това, но във всеки случай интересът му намаля, когато Стив стигна до предаването на оръжията. Пратеникът беше научил всичко, което трябваше да знае: мястото на лагера на ронините и как може да се влезе в него. Тези подробности щяха да бъдат изпратени с писмо до Хайдейоши Се-Ико, военния командир на южната област, с подпис „Доброжелател“. Тъй като самураят не беше хванал всички конници от пътния конвой, можеше да се очаква Хайдейоши да вземе подходящи мерки.
С избиването на последните оцелели Брикман щеше да остане единственият, който ще знае за неговата грешка относно истинската идентичност на „любовния обект“ и фалшивия „облачен воин“. И тайната щеше да бъде запазена. Брикман нямаше да разкрие подробности за задачата си на никого. Ако бе успешна, той щеше да изчезне; ако не — щеше да умре.
Мютските пощальони, придадени към депото в Ари-бани, и техните случайни колеги бяха настанени в здрава дървена колиба в двора зад пощенската станция. Храна, квартира и пране, всичките платени от бакуфу, се осигуряваха от ханджията, който обикновено възлагаше тези задачи на роби мюти. Идеята социално по-високопоставени да готвят за по-нископоставени беше абсурдна. Поради това двете домашни прислужници на Клиъруотър бяха взети да приготвят тяхната и на господарката си храна. Причината, поради която Стив беше хранен от ронините, бе, че го смятаха за специален случай.