Сборник "Войните на Амтрак"

В разговори с други пощальони, които беше срещал по пътя за Ари-бани, той беше научил, че майсторите на желязо потушават жестоко всички междуплеменни спорове — особено когато в тях се прибягва до използване на импровизирани оръжия. През нощните почивки Стив се беше сблъскал с известна скрита враждебност между пощальоните Д’Троит и М’Уоки, но това беше всичко, което знаеше. Нямаше никакви провокационни отношения и самохвалство, които да предизвикват избухване на насилие, на каквото беше станал свидетел през седмицата, когато племената бяха събрани при търговския пункт. Мютските общи работници все още предпочитаха компанията на свои племенни братя и сестри, но десетилетията робство бяха отслабили вековните традиции. Животът под петата на майсторите на желязо беше научил Плейнфолк на нещо, което те не бяха научили през столетията братоубийствено насилие — на изгодата от мирното съвместно съществуване. Щеше да е ирония, мислеше Стив, ако чувството за братство, за което се говореше в пророчеството за Талисмана, се роди тук, между тези, които Мистър Сноу наричаше „Изгубени“.

Трябваше ли човек най-напред да изгуби свободата си, за да я спечели? Какво всъщност означаваше тази дума, която не съществуваше в речника на Федерацията? Стив знаеше, че тя има нещо общо с липсата на контрол от централната власт — като например Първото семейство. Но точно тази липса на контрол според Семейството беше довела до анархистичното насилие и упадъка, станали причина за Холокоста.

Беше ли свободата без колективно чувство за цел завинаги обречена на саморазрушение? Означаваше ли абсолютната свобода, че монолитната тирания на Джеферсън е заменена от също такова тиранично поведение на индивиди или малки групи, всяка биеща се да защити и наложи собствените си интереси за сметка на другите? Водеше ли този вид свобода, в последна сметка, до хаос и състояние, при което голям брой обезправени хора в такова общество смятат всяка форма на протест за проклятие и искат връщане на автократично управление с централна власт?

Може би в това беше истинската мъдрост на Първото семейство. В затворения подземен свят на Федерацията безусловното подчинение, което се изискваше и се спазваше почти абсолютно, даваше на всеки чувство за цел и задоволство, получавани от знанието, че чрез планирано колективно действие усилията на всеки индивид довеждат обществото една крачка по-близко до реализиране на голямата мечта — връщане в света със синьото небе. Един подреден мирен свят под непрекъснатото ръководство на Джеферсъновци, а не фракционен хаос, който бе довел до Холокоста. Подреден не чрез принуда, а защото всеки споделя същите цели, същите идеали: мирен, защото враговете на човечеството (от което трекерите претендираха да са единствените оцелели), които бяха довели света до границата на пълно унищожение, бяха изтрити от лицето на земята — или щяха да бъдат.