Сборник "Войните на Амтрак"
- Автор: Тили Патрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Сборник "Войните на Амтрак"». Краткое содержание книги:
Съдържание:
1. Облачен воин (Перевод: Георги Стоянов)
2. Първото семейство (Перевод: Георги Стоянов)
3. Майсторите на желязо (Перевод: Георги Стоянов)
4. Кървавата река (Перевод: Георги Стоянов)
— Влизай — каза мъжът. — Ще дойдем да те вземем.
Роз изпита облекчение като чу, че „ще дойдат“. Това беше първата окуражаваща дума, откакто Чизъм й беше съобщил неприятната изненада пред аудиторията. От онзи момент беше притеснена. Влезе през въртящата се врата и се озова в съседния кабинет.
Зад бюрото стоеше мъж с черен и сребърносин гащеризон. Но ръкавите му бяха изпъстрени със златна жица — знак, който показваше, че е от най-големите началници.
Роз застана мирно. Мъжът — с високо чело и слаби, ъглести черти — й направи знак да седне на стола пред бюрото. Самият той остана прав, хвана ръце зад гърба си и се заразхожда бавно около нея, като хищник, който обикаля около изтощената си жертва.
— Ти не знаеш кой съм — каза Карлстром. — Но аз мога да те уверя, че знам всичко, което трябва да се знае за теб и за твоя брат, и трябва да имаш това наум, преди да отговориш на въпросите, които ще ти задам. Всеки опит да скриеш информация ще има неприятни последици. Ясно ли е?
Роз кимна.
— Стив вече не е на нива А. — Карлстром я фиксира с пронизващ поглед. — Но предполагам, че това вече ти е известно.
Роз пребледня, но не отговори.
— Както си мислех. — Карлстром мина между Роз и бюрото, след това отиде зад нея. — Проучих записаните на лента рапорти за психосоматичното нараняване, което си имала, когато брат ти е бил свален миналия юни. И съм сигурен, че оттогава си била подложена на още страдания. — Той замълча, но тя не каза нищо. — Разбирам. Предпочиташ да не говориш. Добре. Погледни това. — Карлстром обърна към нея монтиран на поставка видеоекран и натисна бутона на пулта. Появи се една цветна линия, разшири се и изпълни целия екран. Беше картина на Роз, направена със скрита видеокамера. Тя лежеше на една страна в леглото и спеше, завивките бяха издърпани чак до брадичката й. Образът беше ясен, всеки детайл — отчетлив; хората, които учеха, спяха на запалени лампи както всички.
Роз се видя да спи с полуотворена уста, видя мускулите на лицето й да се напрягат и да издават беззвучен вик, после видя дупка в бузата си от невидимата стрела от арбалет. Завъртя глава — видя се изходната рана на другата буза, — след това стана и стисна бузите си. Кръв течеше през пръстите й, капеше по китките й. Тя изрита одеялото и побягна извън обхвата на камерата — към банята.
Картината се смени. Следващата камера обхващаше мивката и общите душове. Роз се запита какви други дейности са записали след инсталирането на камерите. А може би имаше скрити очи навсякъде — не само за нея, но за да следят целия клас? Цялото училище? Къде свършваше всичко това?
На екрана тя бързо огледа лицето си в огледалото, монтирано над мивката. Ръцете и бузите й бяха покрити с кръв. Тя пусна водата, изплакна кръвта от устата си, след това извади хартиени кърпи от близката аптечка и почисти лицето и ръцете си. Видя се да разглежда лицето си в огледалото и мълчаливо си спомни момента и изненадата, която беше почувствала и която сега й показваше екранът.
Скритата камера увеличи образа й, докато тя разглеждаше лицето си отблизо. Раните се затваряха пред очите й. След минута кожата беше цяла; имаше само леко ожулване на мястото, където стрелата беше пронизала бузите й. Тя го разгледа внимателно, очевидно се съмняваше във видяното, след това само вдигна рамене и изплакна устата си да изчисти последните следи от кръв.
Лентата превключи на широкообхватен кадър от камера, насочена към леглото й. Дисплеят на цифров часовник в горния десен ъгъл на екрана показваше, че е било 06.30. Около нея се движеха нейни колежки, повечето по нощници. Роз се видя да обяснява на Джина Блакуел — студентка на съседното легло, — че от носа й била потекла кръв.
Карлстром натисна бутона за изключване.
— Забележително. — Той седна зад бюрото и я загледа над събраните си пръсти. — Да смятам ли, че вече си готова да приемеш това като истински запис на случилото се?
— Да — прошепна Роз.