Сборник "Войните на Амтрак"
- Автор: Тили Патрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Сборник "Войните на Амтрак"». Краткое содержание книги:
Съдържание:
1. Облачен воин (Перевод: Георги Стоянов)
2. Първото семейство (Перевод: Георги Стоянов)
3. Майсторите на желязо (Перевод: Георги Стоянов)
4. Кървавата река (Перевод: Георги Стоянов)
Роз плъзна стола напред, така че коленете й докоснаха предната страна на бюрото, и погледна картата. Беше отпечатана в зелено и кафяво, за да отрази физическите характеристики на терена. Краят на дясната страна беше в светлосиньо.
— Къде е това?
— Това е част от североизточния бряг на Америка. Синята площ е вода. Атлантическият океан. Тази карта показва каква е била Америка преди Холокоста. Преди мютите да дойдат и да изгорят всичко на земята. — Карлстром посочи навигационната ориентировъчна точка Питсбърг. — Тук е кацнал Стив… — Пръстът му се премести от запад на изток по Пенсилванското шосе. — Ние смятаме, че е тръгнал по този път и… — пръстът му спря на местността, която Стив беше кръстил „Голямото Д“ — някъде тук изгубихме връзка с него.
Роз прекара пръсти по маршрута и описа няколко кръга около Голямото Д, след това затвори очи и мисловно се пренесе при Стив.
Карлстром продължи:
— Той отиде да намери Клиъруотър, Роз. Затова трябва да ни помогнеш. Искаме да направим всичко, за да осигурим безопасното му завръщане. Ако можеш да ни помогнеш, ти обещавам, че никога няма да позволим Клиъруотър отново да застане между теб и Стив…
Тялото на Роз изведнъж се отпусна. Главата й падна назад, очите се затвориха, устните се разделиха и тя се олюля. Карлстром я хвана и внимателно я нагласи на стола, след това застана над нея, готов да я задържи, в случай че получи конвулсии. Никога не се беше забърквал толкова отблизо с такава чувствителност и като я наблюдаваше, се почувства неспокоен. Федерацията се нуждаеше от хора с такива сили в случай, че пророчеството за Талисмана се окажеше вярно. Заради това беше започната програмата за тайно отглеждане. Въпросът беше — след като техните сили бъдат официално признати и включени в действие — щеше ли да може Първото семейство да ги контролира?
Роз се размърда. Очите й се отвориха, разшириха се в нетрепкащ поглед. В каквото и да гледаше, то беше далеч извън стаята. Без да поглежда картата, тя се пресегна и намери Голямото Д, после трасира безпогрешно кръговия маршрут, по който беше поел Нобуро, за да стигне до пощенската станция в Мидири-тана.
Оттам пръстите й се преместиха на север по маршрут, който мина през серия навигационни опорни точки — градски райони отпреди Холокоста, известни като Ман-ханди Сити, Хейзълтън и Уилкис-Бар — до Скрантън, след това от границата на владението на Яма-Шита до Бингхамптън, после до Олбъни на западния бряг на река Хъдсън — до пресичаното от ферибота място, известно на майсторите на желязо като Ари-бани.
— Той е тук — промърмори Роз.
Карлстром погледна. Картата, която й беше дал, не показваше различните владения или граници на територията на майсторите на желязо, но от данни, предадени от „мексиканци“ като Сайд-Уиндър, той знаеше, че всичко на запад от река Хъдсън в тази точка е собственост на Яма-Шита. От източната страна се намираха земите на семейството на шогуна — То-Йота, а зад тях бе владението на Мин-Орота.
— Какво прави?
— Спи. Препускал е.
— Препускал? Бягал ли? Някой гони ли го?
— Не, бяга, защото е решил така. Той… — Роз се намръщи, когато се съсредоточи да разшифрова образите, които виждаше. — Дадено му е послание, което е трябвало да предаде.
— За кого?
Роз опита отново, след това поклати глава.
— Не мога да кажа. Мъжът, който му е възложил тази задача, няма име. — Тя направи още един опит. — Лицето и тялото са скрити в тъмнина. Само очите… — Тя притисна ръце до челото си. — Той дава лъжливи обещания. Брат ми знае, че този човек е опасен, но той е и силен. Като се съгласи да работи за него, брат ми ще може да отиде, където желае.
— Как е Стив?
Роз се усмихна.
— Уморен е, но е във форма, и е добре. Намерил е Клиъруотър…
— Тя с него ли е? — попита рязко Карлстром.
— Не, вече не. Срещнали са се, но… не са заедно.
— Тя още ли изпитва същите чувства към него?
Роз леко изви вежди. Безцеремонният въпрос я разстрои. Но пък беше зададен точно с такава цел. Нейната омраза към Клиъруотър щеше да я подтикне към сътрудничество.
— Да.
— А какво става с Кадилак? Стив открил ли е къде се намира?
— Не съвсем. Но знае… района.
— Покажи ми го.