Сборник "Хрониките на Амбър"
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник "Хрониките на Амбър"». Краткое содержание книги:
В първите пет книги от поредицата главен герой е Коруин, един от деветимата сина на крал Оберон, краля на Амбър. В тях действието се развива основно около противоборството на принцовете и принцесите на Амбър с цел качването на престола, след изчезването на крал Оберон. В следващите пет главен герой е Мерлин - син на Коруин и Дара, принцеса на Хаос. Той има двойно потекло и притежава както силите на Амбър, така и тези на Хаос. Действието се развива около съдбата на Мерлин след престоя му на сянката Земя, където избягва редица опити да бъде убит. Постепенно разбира, че тези опити не са от хора от Земята, а от Амбърити. Разследванията му постепенно го отвеждат до по-мащабна игра, в центъра на която неволно стои той. Играчите са силите на Амбър и Хаос, а залогът - съдбата на Вселената
— Ще изчакам Рандъм.
— Знаех си, че ще кажеш така.
Изправих се на крака, както и тя. Мерлин също стана. Файона плясна с ръце и един бял кон се приближи до нея.
— Вече нямаш нужда от моята помощ — заяви тя. — Отивам да се присъединя към другите в Царството на хаоса. При онези скали има коне за вас. Ти идваш ли, Мерлин?
— Ще остана с баща ми и краля.
— Така да бъде. Надявам се скоро да се видим там.
— Благодаря ти, Фай — казах аз.
Помогнах й да се качи на седлото и я загледах как се отдалечава.
После се върнах и отново седнах край огъня. Рандъм стоеше неподвижен, обърнат към бурята.
— Има доста храна и вино — обади се Мерлин. — Искаш ли малко?
— Добра идея.
Бурята беше толкова близо, че можех да стигна до нея за няколко минути. Все още не се разбираше дали има някаква полза от действията на Рандъм. Въздъхнах тежко и оставих мислите ми да се реят.
Край. По един или друг начин, с всичките ми усилия от „Гринуд“ насам беше приключено. Вече нямаше нужда да отмъщавам. Разполагахме със здрав Лабиринт, дори може би с два. Виновникът за всичките ни проблеми, Бранд, беше мъртъв. Всякакви последствия от проклятието ми щяха да бъдат изтрити от огромните промени, които заливаха Сенките. Направил бях каквото можех да допринеса за това. В лицето на баща ми бях намерил приятел и се бях сдобрил с него, преди да умре. Имахме си нов крал, с явната благословия на Еднорога и му бяхме засвидетелствали своята вярност. Така ми се виждаше честно. Бях в добри отношения с цялото семейство. Смятах, че съм изпълнил дълга си. Вече нищо не се искаше от мен. Изчерпал бях всичките си мотиви и се намирах съвсем близо до състоянието на покой. Ако трябваше да умра сега, щях да го приема без съпротива. Нямаше да протестирам така гръмко, както бих го направил по всяко друго време.
— Ти си далеч оттук, татко.
Кимнах, после се усмихнах. Взех си малко месо и започнах да ям. Докато се хранех, наблюдавах бурята. Все още беше рано, за да съм сигурен, но тя като че ли бе спряла да напредва.
Прекалено бях уморен, за да заспя. Или поне така си мислех. Болките ми се бяха притъпили и ме заливаше чудесна безчувственост. Сякаш бях увит в топъл памук. Само събитията и спомените караха часовника на мислите ми да работи. В много отношения усещането беше великолепно.
Приключих с яденето и хвърлих дърва в огъня. Отпих от виното и пак погледнах към бурята, която приличаше на покрит със скреж прозорец на огрявана от пламъците стая. Животът беше прекрасен. Ако Рандъм успееше да отблъсне стихията, утре щяхме да влезем в Царството на хаоса. А какво ни чакаше там, нямах представа. Може да бе и гигантски капан. Засада. Номер. Прогоних тези мисли. Все едно, в този момент, това нямаше значение.
— Беше започнал да ми разказваш за себе си, татко.
— Така ли? Не си спомням какво съм казал.
— Искам да те опозная по-добре. Разкажи ми още.
Аз само свих рамене.
— Опиши ми целия този конфликт — настоя Мерлин. — Как започна? Какво беше твоето участие в него? Файона ми каза, че много години си живял сред Сенките, без да си спомняш нищо. Как си възстанови паметта и намери другите, как се върна в Амбър?
Засмях се. Погледнах още веднъж към Рандъм и бурята. Пийнах глътка вино и придърпах плаща около себе си.
— Защо пък не? — рекох тогава. — Ако обичаш да слушаш дълги истории, тази е точно такава… Предполагам, че най-доброто място да започна е частната клиника „Гринуд“, на сянката Земя, където бях заточен. Да…
XIV
Небето се извъртя веднъж, а после и още веднъж, докато говорех. Изправил се срещу бурята, Рандъм я надвиваше. Тя се разцепи пред нас като съчка под гигантска брадва. Заотстъпва назад от двете ни страни, понесе се на север и на юг, избледня, стопи се, изчезна. Земята, която бе покривала остана, а черният път си отиде с бурята. Ала Мерлин ме убеждава, че това не е проблем, защото той ще призове един от ефирните мостове, когато дойде време да преминем отвъд.
Рандъм вече тръгна. Събра му се огромно напрежение. Направо не изглежда същия — наглото малко братче, което обичахме да тормозим. По лицето му има бръчки, които досега не бях забелязал и то излъчва дълбочина, на която не бях обръщал внимание. Може би неотдавнашните събития влияеха на възприятията ми, но той ми се виждаше някак по-благороден и по-силен. Дали пък новата роля не го е преобразила като с магия? Избран от Еднорога, докоснат от мощта на бурята, Рандъм като че ли наистина бе придобил кралска осанка, която не го напускаше дори насън.