Сборник "Хрониките на Амбър"
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник "Хрониките на Амбър"». Краткое содержание книги:
В първите пет книги от поредицата главен герой е Коруин, един от деветимата сина на крал Оберон, краля на Амбър. В тях действието се развива основно около противоборството на принцовете и принцесите на Амбър с цел качването на престола, след изчезването на крал Оберон. В следващите пет главен герой е Мерлин - син на Коруин и Дара, принцеса на Хаос. Той има двойно потекло и притежава както силите на Амбър, така и тези на Хаос. Действието се развива около съдбата на Мерлин след престоя му на сянката Земя, където избягва редица опити да бъде убит. Постепенно разбира, че тези опити не са от хора от Земята, а от Амбърити. Разследванията му постепенно го отвеждат до по-мащабна игра, в центъра на която неволно стои той. Играчите са силите на Амбър и Хаос, а залогът - съдбата на Вселената
Аз поспах — както дремва в момента и Мерлин — и сега ми е приятно да бъда, в кратките мигове преди той да се събуди, единствената точица разум върху този зъбер на ръба на Хаоса и да гледам надолу към оцелелия свят, свят, който беше прочистен, свят, който издържа…
Сигурно сме пропуснали погребението на татко, потъването му в някакво безименно място отвъд Царството на хаоса. Тъжно бе, но просто нямах сили да помръдна. И все пак, поне бях видял грандиозната му погребална процесия, а и носех в себе си голяма част от неговия живот. Успяхме да си вземем сбогом. Той щеше да ме разбере. Сбогом и на теб, Ерик. След всичко случило се, сега ти казвам сбогом. Ако още беше жив, с враждата ни щеше да е приключено. Някой ден дори можехме да станем приятели, нямаше да има повод за съперничество. В цялото семейство двамата с теб най-много си приличахме. Като се изключи, в известен смисъл, особената ми близост с Дирдри… Но сълзите по този повод са проляти много отдавна. Сбогом, отново, моя най-скъпа сестричке, ти винаги ще живееш дълбоко в сърцето ми.
А ти, Бранд… С горчивина си мисля за теб, мой луди братко. Ти едва не ни унищожи. Почти успя да събориш Амбър от величавите му устои върху гърдите на Колвир. Опита се да заличиш всички Сенки. На път беше да разрушиш Лабиринта и да пресъздадеш цялата вселена по свой образ и подобие. Ти беше луд и зъл и стигна толкова близо до осъществяването на твоите желания, че още потръпвам. Радвам се, че загина, че стрелата и бездната отнеха живота ти, че няма повече да мърсиш земите на хората с присъствието си, нито ще дишаш благоуханния въздух на Амбър. Иска ми се никога да не се беше раждал или поне да бе умрял по-рано. Но стига толкова! Тези спомени са унизителни за мен. Бъди мъртъв и не безпокой повече мислите ми.
Разглеждам ви като колода карти, мои братя и сестри. Мъчително е, ала като че ли изпитвам нужда да обобщя всичко така. Вие… аз… ние изглежда сме се променили и преди отново да се гмурна в живота, ми е необходим този последен поглед назад.
Кейн, никога не съм те харесвал и все още ти нямам доверие. Ти ме обиди, предаде ме и дори се опита да ме убиеш. Но да оставим това. Просто не харесвам методите ти, макар че този път не мога да отрека твоята лоялност. Да сключим мир, тогава. Нека с новия крал да започнем начисто помежду си.
Луела, ти притежаваш силен характер със скрити резерви, които не се наложи да използваш при неотдавнашните събития. За това съм благодарен. Понякога е приятно да се измъкнеш от конфликта, без да бъдеш подложен на проверка.
Блийс, ти все още си озарен от светлина за мен — доблестен, темпераментен и… безразсъден. За първото, моите уважения, за второто, само се усмихвам. А последното май се поуталожи напоследък. Добре. Стой по-далече от всякакви заговори в бъдеще. Те не са за теб.
Файона, ти си се изменила най-много. Трябва да заменя старите си чувства с нови, принцесо, защото сега за първи път станахме приятели. Приеми обичта ми, магьоснице. Ти я заслужаваш.
Жерар, мой мудни, верен братко, може би не всички сме се променили. Ти оставаш непоклатим като скала и се придържаш към собствените си убеждения. Дано вече да не те подвеждат така лесно. И никога да не ми се наложи пак да се бия с теб. Върви си при своите кораби в морето и дишай чистия, солен въздух.
Джулиан, Джулиан, Джулиан… Да не би всъщност никога да не съм те познавал? Не. Сигурно зелената магия на Ардън е смекчила твоята суета по време на дългото ми отсъствие и те е дарила с рицарска гордост и нещо, което съм склонен да нарека усещане за справедливост — качество, определено отличаващо се от милосърдието, но важна добавка към твоите достойнства, които нямам намерение да омаловажавам.
И Бенедикт, боговете са ми свидетели, че ти ставаш все по-мъдър, докато времето прогаря пътя си към ентропията, ала въпреки всичко продължаваш да пренебрегваш отделния човек като личност. Може би сега, след края на тази битка, ще те видя най-после да се усмихваш. Почивай си, воине.
Флора… казват, че благотворителността започва у дома. Сега не ми се виждаш по-лоша, отколкото те помня отпреди. Зная, че е сантименталност да ви претеглям така всичките, да подреждам качествата ви на везните и да ви оценявам. Между нас вече няма вражди и това би трябвало да е достатъчно.