Сборник "Хрониките на Амбър"
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник "Хрониките на Амбър"». Краткое содержание книги:
В първите пет книги от поредицата главен герой е Коруин, един от деветимата сина на крал Оберон, краля на Амбър. В тях действието се развива основно около противоборството на принцовете и принцесите на Амбър с цел качването на престола, след изчезването на крал Оберон. В следващите пет главен герой е Мерлин - син на Коруин и Дара, принцеса на Хаос. Той има двойно потекло и притежава както силите на Амбър, така и тези на Хаос. Действието се развива около съдбата на Мерлин след престоя му на сянката Земя, където избягва редица опити да бъде убит. Постепенно разбира, че тези опити не са от хора от Земята, а от Амбърити. Разследванията му постепенно го отвеждат до по-мащабна игра, в центъра на която неволно стои той. Играчите са силите на Амбър и Хаос, а залогът - съдбата на Вселената
Тя ни огледа поред. Очите й се спряха на мен и аз понечих да извърна моите, ала не бях способен да го направя. Така че се наложи да срещна този поглед, в който срещнах разбиране, надхвърлящо моето собствено. Сякаш тя знаеше всичко за мен и в момента съпреживяваше последните ми изпитания — виждаше ги, разбираше и вероятно симпатизираше. За миг ми се стори, че зървам нещо като съжаление и силна обич в тези очи… а може би и малко насмешка.
После главата й леко се извъртя и тя отклони поглед от мен. Неволно въздъхнах. И тогава, при блясъка на една светкавица, като че ли забелязах нещо да проблясва на врата й.
Тя направи още една крачка и се вгледа в групичката на моите родственици, към която се бях запътил. Наведе глава и издаде кратък, висок звук. После тупна по земята с дясното си предно копито.
Усетих Мерлин до себе си. Помислих си за нещата, които щях да загубя, ако всичко свършеше тук.
Тя напредна с още няколко танцуващи стъпки. Тръсна глава и я наведе. Изглежда не й харесваше идеята да се приближи към толкова голяма група хора.
При следващата й крачка, отново видях проблясването и то по-добре. Ниско сред козината на врата й грееше мъничка червена светлинка. Тя носеше Рубина на справедливостта. Нямах представа как го бе спасила. Пък и беше без значение. Стига само да ни го дадеше, сигурен бях, че ще успея да спра бурята… или поне щях да защитя нас от този й сектор, докато отминеше.
Ала онзи единствен поглед изглежда й беше достатъчен. Тя вече не ми обръщаше никакво внимание. Бавно, внимателно, сякаш готова да побегне при най-малката опасност, тя напредваше към мястото, където стояха Джулиан, Рандъм, Блийс, Файона, Луела, Бенедикт и неколцина благородници.
Редно беше да съм се досетил дотогава какво става, ала не бе така. Просто наблюдавах предпазливите движения на животното, докато избираше всяка нова стъпка и заобикаляше групичката по периферията й.
Тя отново спря и наведе глава. После разтърси грива и сгъна предните си крака така, че падна на колене. Рубина на справедливостта увисна на вития й златен рог. Върхът на този рог почти докосваше човека, пред когото бе коленичила.
Изведнъж в съзнанието ми изникна образът на баща ни в небето и отново чух думите му: „С моята смърт ще възникне проблемът за наследяването на короната… Не мога да направя нищо друго, освен да оставя избора на рога на Еднорога“.
През групата се понесе вълна от възклицания и ми стана ясно, че същите мисли са минали и през техните глави. Еднорогът не помръдна при този шум, обаче, и продължи да стои като някаква нежна, бяла статуя, която сякаш дори не дишаше.
Рандъм бавно се наведе и взе Рубина от нейния рог. Шепотът му стигна до мен:
— Благодаря ти — каза той.
Джулиан измъкна меча си и го положи в краката на Рандъм, като същевременно коленичи. Последваха го Блийс, Бенедикт и Кейн, Файона и Луела. Аз отидох да се присъединя към тях. Синът ми дойде с мен.
Рандъм дълго остана мълчалив. Накрая рече:
— Приемам вашата клетва за вярност. Сега станете, всички.
Когато се изправихме, Еднорогът се обърна и побягна. Спусна се по склона и след мигове изчезна напълно.
— Никога не съм очаквал да се случи подобно нещо — поклати глава Рандъм, като продължаваше да държи Рубина на нивото на очите си. — Коруин, можеш ли да вземеш това нещо и да спреш идващата буря?
— Сега Рубина е твой — отговорих, — а и не знам каква мощ е достигнала вече тази стихия. Опасявам се, че в настоящото ми състояние няма да успея да я удържа достатъчно дълго, за да спася всички ни. Май това ще бъде твоят първи кралски подвиг.
— Тогава трябва да ми покажеш как да го използвам. Мислех, че за да се извърши настройката, е необходим Лабиринт.
— Може и така. Бранд твърдеше, че човек, който вече е настроен е способен да настройва и други. Разсъждавах известно време над въпроса и съм убеден, че знам как да го направя. Хайде да се дръпнем някъде настрана.
— Добре.
В гласа и стойката му вече се забелязваше нещо ново. Изглежда изненадващата роля веднага бе започнала да го променя. Зачудих се какви ли крал и кралица щяха да излязат от него и Вайъли. Ала не можех да се съсредоточа. Твърде много неща ми се бяха случили напоследък. Не смогвах да събера всички неотдавнашни събития в едно цяло. Искаше ми се само да изпълзя някъде по-встрани и да спя цяло денонощие. Вместо това, последвах Рандъм до едно място, където все още пушеше някакъв лагерен огън.