И се възправи сянка [bg]

Без да се замисля, Аш се преметна през парапета.

Докато висеше, хванат с върховете на пръстите си отстрани на сградата, за миг му се зави свят. Краката му се люлееха в празното пространство над доста по-ниския покрив на първоначалната сграда на театъра и хилядите глави по улиците. Сега звукът на тълпата, долитащ до ушите му, беше оглушителен, като неравномерен и лишен от всякаква хармония океански прибой.

Какво правя тук? — зачуди се той, вкопчен с все сила в грубия бетонен ръб на парапета.

Над главата му се разнесе шум на стъпки. Той вдигна очи и видя, че към него е насочен погледът на жрец воин, през чиято маска се виждаха само очите му. Бризът развя краищата на плаща му. Причудливите шарки върху коприната проблеснаха под слънчевите лъчи. Аш отново видя мислено пламтящата клада и жреците воини с бели роби, събрали се около нея и наблюдаващи как Нико гори.

— Подай ми ръка — каза Аш на мъжа на търговски и рискува да протегне лявата си ръка нагоре.

Не беше молба, а заповед.

Жрецът воин се размърда несигурно. Очите му се стрелнаха към протегнатата ръка. Аш усети как пръстите на другата му ръка започват да парят и знаеше, че скоро ще изтръпнат целите. Отново вдигна свободната си ръка към жреца воин.

— Побързай!

Мъжът остави пушката си, но задържа пистолета, докато се протягаше към Аш. Ръошунът се престори, че не може да протегне повече ръката си. Жрецът воин се наведе да я хване.

Ръцете им се срещнаха и се вкопчиха една в друга. Аш изпъшка и с все сила дръпна мъжа напред, така че той загуби равновесие, преметна се през парапета и падна.

Докато жрецът воин прелиташе покрай него, проехтя вик, последван от тишина.

Аш се набра и се прехвърли през парапета. Изправи се на крака и заоглежда околните покриви. Никой от другите жреци воини не гледаше към него. Той издиша бавно и мъчително и погледна през парапета. Мъжът лежеше с изпотрошени кости във водосточния канал между два от покривите на театъра.

— Ха! — възкликна Аш.