Вълкът през зимата [bg]

Забелязах, че Никс бе сложил до себе си спортния подлистник на „Прес Хералд“, отворен на баскетболната страница.

- Фен ли си? - попитах.

- Синът ми е един от „Йотсманите“.

„Йотсманите“ бяха баскетболният отбор на гимназията „Фалмът“. Предишния сезон те бяха понесли нещо като разгром от местните си съперници „Ярмът“, което обикновено отнема години психотерапия, за да се преживее: 20:1 на регионалния финал. Изглеждаха окончателно ликвидирани, но този сезон до момента имаха само една загуба, от Йорк, и бяха спечелили първите си шестнайсет мача средно с над двайсет точки. Сега гледаха към щатския финал, а треньорът им Халиган, който през своята двайсет и шест годишна кариера бе извел „Фалмът“ и до девет щатски титли по футбол, беше кандидат за светец.

- По-добър сезон от предишния - казах аз.

- Тази година имат по-силни момчета - отвърна Никс. - Моят син играе и футбол, и кара ски. Има телосложение като на състезателен кон и му остава още година. Готов е да премине в клас А.

Отпи дълга глътка от бирата. Отново оставяше трудните отговори на Мейси.

- Е, какво искаш да знаеш за Джуд? - попита тя.

- Как беше намерен?

- Обаждане до 911 от уличен телефон на „Конгрес Стрийт“. Анонимно. Предполагаме, че е бил някой от бездомните му приятели.

- Нещо странно около случая?

Тя погледна към Никс, който се замисли над въпроса.

- Беше недовършено мазе с пръстен под, Г-образно, като че ли разделено на две от ъгъла на стените. Изглеждаше така, сякаш някой друг бе спал там онази нощ. Имаше вдлъбнатина в пръстта и намерихме две капачки от бира. Който и да е бил, се беше изсрал и бе използвал вестник от същия ден да се избърше. Но в доклада на патолога се казва, че когато го намерихме, Джуд е бил мъртъв най-малко от трийсет и шест часа. Сам си направи сметката.

- Някой е прекарал цяла нощ с тялото.

- Може да е спал с гръб към него, но да. Нали знаеш, било е адски студено и ако човек няма къде другаде да отиде...

- Нещо за вещите му?

- Спалният чувал е липсвал - каза Мейси. - И раницата му, изглежда, е била претършувана за нещо полезно.

- Намерени ли бяха пари?

- Пари ли? Какви пари?

- Може би повече от сто долара. Не кой знае колко за нормален човек, но много за такъв като него.

- Хора са умирали и за по-малко.

- Пази боже.

- Не, нямаше пари. Какво, да не мислиш, че е бил убит заради тях?

- Както сам каза, хора са умирали и за по-малко.

- Да - намеси се Мейси, - обаче е трудно да обесиш човек, който се съпротивлява, и още по-трудно да го направиш така, че да изглежда като самоубийство. Белезите от въжето съответстват на инерцията на падащото тяло и патологът не е установил прекомерно нараняване на врата. Жертвата е драскала по въжето, но това не е необичайно.

- Някаква идея откъде може да се е взело въжето?

- Не. Обаче не беше ново. Подобно на Джуд, и то е обиколило няколко пъти квартала. Отрязано е, за да се направи примката.