Остриетата на Кардинала [bg]

Слаб и рус, Великият кесар беше на не повече от седемнайсет години — възраст, на която по онова време човек биваше възприеман като зрял, но Кралят изглеждаше прекалено млад, за да ръководи тези груби и всяващи страх представители на парижкото дъно. Независимо от това, той демонстрираше уважаваната и плашеща достолепност на монарсите, а когато авторитетът му се оспорваше, започваха да текат кръв и сълзи. Дясната му буза беше белязана от незараснала рана. В светлите му очи блестяха цинизъм и интелигентност. Не беше въоръжен, тъй като беше сигурен, че нищо не го заплашва във владенията му, където един негов поглед можеше да осъди някого на смърт.

Великият кесар се настани удобно в специално предназначения за него фотьойл, а мъжът, който му отвори вратата, застана редом, прав и безучастен. Сен Люк го познаваше. Казваше се Грангие и беше „архиапаш“. В строгата йерархична структура на Двора на чудесата архиапашите се нареждаха непосредствено след Великия кесар, наравно с „тарашите“. Последните отговаряха за сформирането на бандите и обучаваха новаците в изкуството да пребъркват джобовете и да предизвикват състрадание. Архиапашите бяха съдии и съветници, често пъти образовани. Благодарение на изключителната си проницателност, разпопеният свещеник Грангие се беше превърнал в ухо на господаря си.

Сен Люк се поклони, но не свали шапката си.

— Трябва да призная, че не ти липсва смелост — рече Кралят без никакво предисловие. — Ако ставаше дума за друг, щях да си помисля, че е идиот.

Мелезът не отговори.

— Да се появяваш тук, след като се отнесе толкова грубо с двамина от хората ми и заплаши клетия Касапин, че ще му прережеш гърлото…

— Искаше ми се да бъда сигурен, че ще ти предаде посланието ми.

— Знаеш ли, че сега той непрекъснато се заканва да те изкорми?

— Това няма никакво значение.

Касапина побесня и посегна да извади рапирата си. Кралят прихна да се смее.

— Добре! Можеш да се похвалиш, че успя да спечелиш любопитството ми. Говори, слушам те.

— Става дума за бандата на Гарваните.

При тези думи лицето на Великия кесар помръкна.

— И какво?

— В последно време Гарваните са придобили някаква стока. Скъпа и крехка. Такава стока, която никога до този момент не ги е интересувала. Разбираш ли за какво ти говоря?

— Може би.

— Искам да зная къде крият стоката. Вече ми е известно, че не е в Париж, но не разполагам с повече подробности. Затова ти…