Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Остриетата на Кардинала [bg]
Остриетата на Кардинала [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Остриетата на Кардинала [bg]

Электронная книга - «Остриетата на Кардинала [bg]». Краткое содержание книги:

Пиер Певел е един от най-изтъкнатите и обичани представители на френското фентъзи. Отначало работи като сценарист и журналист и подписва романите си с псевдонима Пиер Жак. Става известен с трилогията „Сенките на Вилщад“, публикувана през 2001 г., а следващата година печели Голямата награда за фантастика. За своите романи е получил най-големите награди, присъждани в този жанр: „Имажинал“ (2005), Наградата на гимназистите „Имажинал“ (2009) и „Дейвид Гемел“ (2010) за трилогията „Остриетата на Кардинала“, преведена в над десет страни, включително във Великобритания и САЩ. Париж, 1633 г. Луи XIII е крал на Франция… а страната се управлява от кардинал Ришельо. Той следи зорко за всички заплахи и шпиони; някои хора обаче са решени на всичко, за да постигнат своето. Те са готови да се съюзят с най-големия враг на Франция — Испания и нейния Драконов двор. Тайнствено магьосническо братство иска да възроди зловещата и изпепеляваща мощ от древни времена. За да се изправи срещу тях, Ришельо свиква своя елитен отряд мускетари — Остриетата на Кардинала. Острите схватки са неминуеми: короната трябва да бъде защитена.
1 ... 34 35 36 37 38 39 40 41 42 ... 115
Перейти на страницу:

Защитавайки независимостта си, непокорното общество в Двора на чудесата живееше според собствените си закони и обичаи. Начело стоеше Кралят на петака, или както още го наричаха, Великият кесар, с когото Сен Люк искаше да се срещне този следобед. От мръсното стъкло на един прозорец на първия етаж той наблюдаваше през червените си очила тъжната и почти безлюдна по това време уличка — тя се оживяваше едва при настъпването на нощта, когато мошеници и просяци се връщаха с плячка или с празни ръце. Декорът беше ужасяващ и тягостен. Човек се чувстваше на вражеска земя, точно преди да попадне в неизбежната засада.

Мелезът не беше сам.

Компания му правеше възрастна жена, облечена цялата в черно, която гризеше остатъци от хляб, както заек хруска морковчета, държеше ги в костеливите си ръце, а очите ѝ блуждаеха в празното пространство. Тук беше и Касапина, разбойникът, с когото Сен Люк беше влязъл в единоборство. Мъжът се опитваше да направи атмосферата колкото е възможно по-непоносима с тежкото си мълчание и с мрачния си и заплашителен поглед, насочен към посетителя, както и с това, че държеше ръката си на дръжката на рапирата. Обърнал му гръб, Сен Люк остана невъзмутим. Минутите минаваха, а мляскането на старицата нарушаваше тишината.

Най-после, предвождан от страховит индивид с гола глава, Великият кесар влезе в стаята, където мръсният под, стените и касите на вратите контрастираха с чудноватия лукс на мебелите и на килимите, откраднати от някой дворец или от богаташки буржоазни домове.

* * *

Слаб и рус, Великият кесар беше на не повече от седемнайсет години — възраст, на която по онова време човек биваше възприеман като зрял, но Кралят изглеждаше прекалено млад, за да ръководи тези груби и всяващи страх представители на парижкото дъно. Независимо от това, той демонстрираше уважаваната и плашеща достолепност на монарсите, а когато авторитетът му се оспорваше, започваха да текат кръв и сълзи. Дясната му буза беше белязана от незараснала рана. В светлите му очи блестяха цинизъм и интелигентност. Не беше въоръжен, тъй като беше сигурен, че нищо не го заплашва във владенията му, където един негов поглед можеше да осъди някого на смърт.

Великият кесар се настани удобно в специално предназначения за него фотьойл, а мъжът, който му отвори вратата, застана редом, прав и безучастен. Сен Люк го познаваше. Казваше се Грангие и беше „архиапаш“. В строгата йерархична структура на Двора на чудесата архиапашите се нареждаха непосредствено след Великия кесар, наравно с „тарашите“. Последните отговаряха за сформирането на бандите и обучаваха новаците в изкуството да пребъркват джобовете и да предизвикват състрадание. Архиапашите бяха съдии и съветници, често пъти образовани. Благодарение на изключителната си проницателност, разпопеният свещеник Грангие се беше превърнал в ухо на господаря си.

Сен Люк се поклони, но не свали шапката си.

— Трябва да призная, че не ти липсва смелост — рече Кралят без никакво предисловие. — Ако ставаше дума за друг, щях да си помисля, че е идиот.

Мелезът не отговори.

— Да се появяваш тук, след като се отнесе толкова грубо с двамина от хората ми и заплаши клетия Касапин, че ще му прережеш гърлото…

— Искаше ми се да бъда сигурен, че ще ти предаде посланието ми.

— Знаеш ли, че сега той непрекъснато се заканва да те изкорми?

— Това няма никакво значение.

Касапина побесня и посегна да извади рапирата си. Кралят прихна да се смее.

— Добре! Можеш да се похвалиш, че успя да спечелиш любопитството ми. Говори, слушам те.

— Става дума за бандата на Гарваните.

При тези думи лицето на Великия кесар помръкна.

— И какво?

— В последно време Гарваните са придобили някаква стока. Скъпа и крехка. Такава стока, която никога до този момент не ги е интересувала. Разбираш ли за какво ти говоря?

— Може би.

— Искам да зная къде крият стоката. Вече ми е известно, че не е в Париж, но не разполагам с повече подробности. Затова ти…

1 ... 34 35 36 37 38 39 40 41 42 ... 115
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)