Остриетата на Кардинала [bg]

Ньовел се изблещи и почеса тънките си мустаци.

— Аз чета само „Ла Газет“ на Рьонодо13. Всеки ден намирам по някой изоставен екземпляр. Понякога новините са поостарели, но ми се струва, че все пак съм добре информиран.

Ленкур му кимна, но в сините му очи се четеше кротко неодобрение.

От две години Теофраст Рьонодо — с кралско благоволение — издаваше вестник с новини, който се разграбваше, а разносвачите го разпространяваха из страната. Всекидневникът „Ла Газет“ се състоеше от трийсет и две страници, половината от които бяха посветени на „вести от Изтока и от Централна Франция“, а другата половина — „от Запад и от Север“. Изданието съдържаше и информация за събитията във френския двор. Подготвяше се и месечно приложение, което обобщаваше и допълваше новините от изминалия месец. Обществена тайна беше, че кардинал Ришельо упражнява строг контрол над всичко, което излиза в „Ла Газет“. Случваше се дори да грабне перото, за да пише статии и дори да ги подписва. Колкото и странно да изглеждаше, кралят следеше внимателно събитията, които пряко го засягаха.

— Какво четете сега? — попита Ньовел, за да продължи разговора.

Ленкур му подаде книгата.

— По дяволите — възкликна младият гвардеец. — Написаното да не е на латински?

— На италиански е — обясни офицерът и с това сложи точка на коментара си.

Както повечето от благородниците, които въртяха рапири, Ньовел беше почти неграмотен.

Той не скри възхищението си: