Мечтан любовник
- Автор: Кениън Шерилин
- Серия: Нощни ловци #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Мечтан любовник». Краткое содержание книги:
Скъпи читателю,
Да бъдеш затворен в спалнята на жена е страхотно. Да бъдеш затворен в стотици спални в продължение на две хилядолетия – не чак толкова. А да бъдеш обречен да прекараш вечността като любовен роб, заробен между страниците на книга, може да скапе деня дори на един спартански воин. Като любовен роб, аз знам всичко за жените. Как да ги докосвам, как да им се наслаждавам и най-вече – как да им доставям удоволствие. Ала когато бях призован, за да изпълня сексуалните фантазии на Грейс Алекзандър, открих първата жена в историята, която видя в мен мъжа, изпитал невероятна болка в миналото си. Единствено тя си направи труда да ме изведе от спалнята и да ми покаже света. Тя ме научи отново да обичам. Но аз не съм роден, за да позная любовта. Прокълнат бях да прекарам вечността сам. Като истински пълководец много отдавна приех ориста си. Ала ето че сега открих Грейс – единственото нещо на този свят, без което изстрадалото ми сърце не може да живее. Вярно, любовта лекува всички рани, но ще успее ли да развали едно хилядолетно проклятие?
Джулиън Македонски
Селена замислено задъвка нокътя на палеца си.
— Джулиън, кой бог най-много те обичаше?
Джулиън бавно си пое дъх, сякаш въпросите им го отегчаваха.
— Честно казано, никой от тях не си падаше особено по мен. Като воин, принасях най-много жертвоприношения на Атина, но най-много вземане-даване си имах с Ерос.
Селена се ухили многозначително.
— Богът на плътската любов, досещам се защо.
— Не е каквото си мислиш — сухо отвърна Джулиън, ала Селена не му обърна никакво внимание.
— Е, някога опитвал ли си да измолиш опрощение от него?
— Двамата не си говорим.
Пренебрежителният сарказъм в думите му накара Грейс да извърти очи нагоре.
— Защо не му се обадиш? — предложи Селена и Грейс я изгледа кръвнишки.
— Знаеш ли, Селена, няма да е лошо, ако се държиш малко по-сериозно. Знам, че през годините неведнъж съм се шегувала с вярванията ти, ала тук става въпрос за живота на Джулиън.
— Напълно съм сериозна — натърти Селена. — Най-добрият начин е Джулиън лично да го повика и да види дали той не може да му помогне.
„Какво пък“, помисли си Грейс. До снощи никога не би повярвала, че някой е в състояние да призове и Джулиън. Може би Селена имаше право.
— Ще опиташ ли? — обърна се тя към Джулиън.
Той въздъхна подразнено, сякаш му се искаше да ги улови за раменете и здравата да ги разтърси. С адски кисел вид, той отметна глава назад и тихичко изрече към тавана:
— Купидоне, ти нищожно копеле, приканвам те да приемеш човешка форма пред мен!
Грейс сърдито разпери ръце.
— Не мога да си представя защо да не се отзове на подобно повикване!
Селена се засмя.
— Все едно — продължи Грейс. — И без това не вярвам в тези глупости. Да идем да оставим торбите в колата, да обядваме и да се опитаме да измислим нещо по-продуктивно от „Купидоне, ти нищожно копеле“, става ли?
— Добре — съгласи се Селена и Грейс й връчи един плик с дрехите, които тя им бе заела. — Ето ти нещата на Бил.
Селена надникна вътре и се намръщи.
— Къде е белият потник?
— Ще ти го върна по-късно.
Селена отново се засмя и те излязоха навън, следвани от Джулиън, който слушаше бърборенето им, докато отиваха към колата, която Грейс незнайно как бе успяла да паркира точно пред магазина.
Джулиън загледа как двете жени прибират торбите в колата. Макар да се боеше да го признае дори пред себе си, харесваше му това, че Грейс толкова държи да му помогне.
Подобна мисъл не бе хрумвала никому преди.
През целия си живот Джулиън бе разчитал единствено на себе си. На своята сила и на своя ум. Още преди да бъде прокълнат, той бе започнал да се уморява — от вечната самота, от това, че на този свят, както и на онзи нямаше никой, който го бе грижа за него.
Колко жалко, че не бе срещнал Грейс преди проклятието.
Тя без съмнение щеше да подейства като целебен балсам на неспокойната му душа. Ала жените от неговото време бяха много различни.
Грейс гледаше на него като на равен, докато в техните очи той бе легендарен герой, към когото можеха да изпитват единствено боязън и да се стараят да спечелят благоразположението му.
Какво правеше Грейс толкова необикновена? Какво я караше да му протегне ръка, след като дори собственото му семейство му беше обърнало гръб?
Това Джулиън не знаеше. Знаеше само, че тя е различна. Едно непокварено сърце в свят, пълен със себичност. Никога не си бе представял, че може да срещне някой като нея.
Тъй като не харесваше насоката, която мислите му започваха да вземат, Джулиън се огледа наоколо, към тълпите хора, които сякаш нямаха нищо против душната горещина на този странен град.
На няколко крачки от него една двойка се караше — жената гълчеше мъжа си, че бил забравил нещо. Малко момченце, на не повече от три-четири годинки, вървеше между тях, докато те приближаваха по тротоара.
Джулиън се усмихна. Не помнеше кога за последен път бе видял семейство заедно. Гледката докосна у него нещо, което той почти бе забравил, че притежава. Сърцето му. Зачуди се дали тримата знаеха какъв безценен дар бе това, че са заедно.
Докато двамата родители продължаваха да спорят, детето спря и се загледа в нещо от другата страна на улицата.
Джулиън затаи дъх, разбрал инстинктивно какво се кани да направи то.
Грейс затвори багажника на колата.