Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Пръстенът на Борджиите [bg]
Пръстенът на Борджиите [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Пръстенът на Борджиите [bg]

Электронная книга - «Пръстенът на Борджиите [bg]». Краткое содержание книги:

Тайна, оцеляла през вековете, и жесток убиец, вдъхновен от древно зло! СМЪРТОНОСНО ОРЪЖИЕ ОТ МИНАЛОТО Когато на строителна площадка в Лондон е открит почернял скелет, никой не предполага, че той е свързан със заговор за убийството на Елизабет Първа преди 500 години. Жестоките убийства, извършени скоро след намирането на странната находка, изправят полицията пред почти неразрешим случай. Разследването се поема от главен инспектор Джак Пендрагън, който открива, че ключът към разплитането на загадката се крие далеч назад във времето. Докато се опитва да избяга от собственото си минало, Пендрагън поема по следите на безмилостен убиец, който черпи вдъхновение за престъпленията си от легендарното с жестокостта си семейство на Борджиите.
“Уайт споява минало и настояще в запленяваща и спираща дъха история.” Съншайн Коуст Съндей
1 ... 30 31 32 33 34 35 36 37 38 ... 110
Перейти на страницу:

— Ние веднага ги разделихме и си поговорихме — прекъсна я Грант. — Кембъл не отрече, че е имало сцена на входа, но настоя, че не било нищо сериозно. Очевидно до съвсем скоро госпожица Темплър и Мидълтън са били гаджета.

Пендрагън вдигна вежди.

— Показанията им съвпадат ли? — обърна се той към Маклиби.

— Да, шефе. Седели са в друга част от ресторанта, далеч от купона на Рейнър. Никой от двамата не е виждал Мидълтън между спора и момента на смъртта му. Чули суматоха от масата в главния салон и видели Контадино да бърза натам. Кембъл отишъл да види какво става, а Софи Темплър го последвала няколко минути по-късно. Видяла Мидълтън на пода и направо рухнала. Когато пристигнах на мястото, се беше поуспокоила, но още беше в шок.

Пендрагън кимна и се смръщи.

— Научихте ли нещо за мъртвия от колегите му?

— Разбира се, всички са в шок — отговори Грант. — Но знаеш ли, шефе, стори ми се, че не са го харесвали.

Пендрагън кимна на Маклиби.

— И ти ли така мислиш?

Тя кимна.

— Не мисля, че е бил любимец в „Рейнър и партньор“.

— Добре. Всичко може да се окаже полезно. Доктор Джоунс се жалва, че бил „затрупан от мъртъвци“, но е сигурен, че Мидълтън не е умрял от хранително отравяне, освен ако не е ял нещо друго по-рано през деня. Само токсините от морските дарове могат да предизвикат това, но никой на масата не си е поръчвал от тях.

— Колко време ще трябва на доктор Джоунс, за да открие отровата?

— Каза, че ще звънне, когато… — започна Търнър, но телефонът на Пендрагън иззвъня.

— Да, докторе — каза главният инспектор, беше познал номера. — Да, разбирам. Да… разбирам. Колко време… Не, напълно осъзнавам. — За секунда дръпна телефона от ухото си и направи физиономия. Останалите се ухилиха. — Не, това е… да, направо прекрасно. Благодаря.

Той затвори телефона и въздъхна.

— Предварителните тестове показват, че кръвта на Мидълтън е пълна с арсеник. Джоунс смята, че количеството е достатъчно да убие отбор по ръгби. Ще получи пълен токсикологичен доклад от Скотланд Ярд, но това ще отнеме двайсет и четири часа.

Два часа по-късно ресторантът изглеждаше съвсем различно. Разстроеният собственик си беше тръгнал. Там бяха останали само д-р Колет Нюман и двама от нейните хора. Тя тъкмо пъхаше влакно от килима в малко шишенце, когато Пендрагън клекна до нея.

— Джоунс смята, че става дума за отравяне.

— Това е работа на токсикологичната лаборатория. Тя трябва да докаже или отхвърли тази идея — отговори Нюман, без да го погледне. — Тук няма много работа.

— Така ли?

— Както изглежда, било е нормален обяд. Прибрахме в пликчета всичко, което беше на масата, а един от моите сътрудници прави същото с кухненските съдове. Ако Мидълтън е бил отровен по обичайния начин, не се съмнявай, че ще намерим доказателства.

— Сигурен съм — отвърна Пендрагън, докато се изправяше. След това тръгна към кухнята. Там един криминолог внимателно изливаше в цедка течност от сосиерата. Входът към кухнята беше далеч от мястото, където Мидълтън бе умрял. Трудно бе да си представиш как някой от компанията край фирмената маса се е промъкнал в кухнята, без да го забележат, и е сложил арсеник в храната. И дори да го е направил, как би могъл да знае, че ще я поднесат точно на Мидълтън? Оставаше възможността някой от служителите на ресторанта да е виновен. Но това беше твърде невероятно.

— А и къде, по дяволите, е мотивът? — каза на глас Пендрагън.

Пендрагън се промъкна под полицейската лента, която заграждаше тротоара отвън, и кимна на полицая до входа на ресторанта. Реши, че няма повече работа тук. Поигра си с мисълта да се върне в управлението и да помогне на Търнър, но изведнъж почувства съкрушителна умора. Пресече главната улица и тръгна пеша към новия си апартамент. Нямаше нищо против една разходка, макар че беше много горещо. Движението не беше натоварено. Продавачите на сергиите от другата страна на улицата, срещу Лондонската болница, бяха прибрали стоката си по-рано заради потопа. Знаеха, че малко хора биха се разхождали край подгизналите и вдигащи пара сергии.

Платното и тротоарите още блестяха, канавките, от толкова време сухи, се бяха справили добре с пороя. От бетона и асфалта се вдигаше пара и Пендрагън усещаше как влагата прониква в костите му. Скоро потъна в мисли, опитваше се да подреди парчетата на пъзела, които не пасваха. Вече имаше две тайнствени смърти, свързани със строителната площадка. Жертвите се познаваха бегло, но какви възможни връзки имаше помежду им? Доколкото знаеше — никакви. Никакви, освен че работеха по същия проект. Но единият беше работник, а другият — архитект. Единият беше пребит до смърт, а другият… какво точно се беше случило на Тим Мидълтън? Можеше да е просто нещастен случай. Просто странно съвпадение. Но не му се струваше вероятно.

1 ... 30 31 32 33 34 35 36 37 38 ... 110
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)