Приливът на тайните [bg]

— Влатта е нефероятен афродитиак, Алексия — бе изфъфлил през бюрото й Клайв след поредната обедна разпивка. Само след месец съвместна работа бе станало болезнено ясно, че Клайв Ленстър търси по-различна асистентка от онова, което Алексия бе готова да предложи. — Няма да фтигнеш далеч в Уефминфтър, ако не си готова да играеш играта, да знаеш — подхилваше се Клайв, докато Алексия събираше вещите от бюрото си.

— Е, поне мога да изрека правилно „Уестминстър“ — върна си го Алексия. — И имам сериозното намерение да играя играта. Но не и с вас.

Докато напускаше кабинета на Ленстър с маршова стъпка и високо вдигната глава, Алексия бе убедена, че ще си намери работа за нула време. Така и стана, но зад бара в „Ездачи и коне“ на Хаф Муун Стрийт, където остана следващата половин година.

— Нито един парламентарен представител не ме иска — оплака се тя на един от редовните клиенти — стеснителния млад финансист Едуард де Вер. — Все едно съм чумава. Изглежда, онзи тъпак Ленстър е дрънкал нещо по мой адрес.

— Мога да поразпитам в клуб „Карлтън“, ако искаш. Да разбера дали се носят някакви слухове.

— Ти членуваш в „Карлтън“? — За пръв път Алексия осъзна, че Едуард де Вер може да има добри връзки. В смисъл връзки в политическите среди. „Карлтън“ бе специален — специалният — членски клуб на партията на консерваторите на Сейнт Джеймс Стрийт. Подобно на всички бъдещи политици консерватори, Алексия би продала душата си, за да бъде приета там, но не допускаха жени. А дори и да го правеха, никому неизвестни барманки без потекло или специални препоръки едва ли биха били сред желаните членове.

След две вечери Едуард де Вер отново се появи в бара и тя го попита:

— Е, научи ли нещо?

— Всъщност да.

— Какво? — Алексия опря лакти на бара и небрежно предложи на клиента прекрасен изглед към пазвата си. — Не ме дръж в напрежение.

— Ще ти кажа при две условия.

— Условия? — намръщи се тя.

— Всъщност три условия.

— Три?

— Три.

— Какви по-точно?

— Първото е — не убивай вестоносеца.

„Мамка му — изруга Алексия наум. — Явно е чул нещо гадно. Страшно гадно“.

— Никога не бих го направила. Продължавай.

— Второто е, че можеш да ме наричаш Теди. Едуард ме кара да се чувствам като дърт бастун.

Алексия се разсмя.

— Става. Теди. А третото?

— Третото е да вечеряш с мен в петък.

Алексия обмисли предложението за момент. Вече имаше среща за петък вечерта с Франческо, балетист от Кралския балет. Колегите й гейове от заведението не бяха на себе си от вълнение заради това.

— Щастливка — бе изгукал собственикът на „Ездачи и коне“, безсрамно впил поглед в чатала на Франческо на рекламната брошура, която Алексия му бе показала. — Личи си, че го бива във вдигането, а?

— Е, това е любов от пръв чорапогащник! — изкиска се Стефан, управителят на бара.