Ладията на Харон
- Автор: Дю Брюл Джек
- Серия: Филип Мърсър #2
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Бард»
- ISBN: 954-585-626-2
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Шпионские детективы
Электронная книга - «Ладията на Харон». Краткое содержание книги:
Помага им Аги Джонсън, красивата дъщеря на петролен магнат, която издава тайните на компанията на екотерористите. Но Кериков не е включил в сметката геолога Филип Мърсър.
Мърсър познава всички подходящи хора на всички подходящи места… а може би по-скоро всички неподходящи хора на всички неподходящи места? Той няма намерение да позволи на Кериков да съсипе политиката, икономиката и околната среда на Съединените щати.
Може ли един човек да спре цяла армия?
Ако човекът е Филип Мърсър… отговорът е «Да»!
Мърсър бе изписан от болницата точно когато зората просветляваше хоризонта на изток, и закаран в полицейския участък в Арлингтън, където три часа му задаваха безсмислени, повтарящи се въпроси. Нямаше съмнение, че е невинен, но изглежда полицаите трябваше да попълнят квотата си за тормоз, така че не му провървя, че е там в неподходящия момент. Пуснаха го да си върви, след като го предупредиха да не напуска Вашингтон и да им съобщи, ако забележи нещо подозрително в квартала си.
Мърсър съблече смокинга, докато вървеше към бара на втория етаж в дома си. Главата го болеше жестоко и вкусът в устата му беше отвратителен. Очите му бяха зачервени и го сърбяха. Беше в приповдигнато настроение, когато излезе от «При Дребосъка», но сега чувстваше потискащ махмурлук и непреодолима умора.
Знаеше, че нападението не беше случайно. Бяха го взели на прицел като Джери и Джон Смол. Сигурен беше, че Хауард също е мишена и по всяка вероятност вече е мъртъв. И връзката между всички тях беше «Джени IV».
Мърсър се запита какво може да е имало на борда. Единствената улика беше изкривеното парче неръждаема стомана с името Роджър и той не беше убеден дали това изобщо е важно.
А сега, когато бяха загинали двама души, а вероятно и трети, и бяха направили опит да убият и него, Мърсър разбра, че залогът е твърде голям, за да участва сам в играта. Нуждаеше се от помощ. Той отвори бира «Хайникен», седна до бара и протегна ръка към телефона. Знаеше наизуст номера на мобилния телефон, който набра.
— Ало?
— Дик, обажда се Мърсър.
— По дяволите. Какво се е случило пак?
Ричард Хена беше директор на Федералното бюро за разследване и един от най-близките приятели на Мърсър. Бяха се запознали по време на кризата в Хавай и оттогава поддържаха близки отношения. Мърсър винаги беше добре дошъл на вечеря в дома на Хена, а съпругата му Фей твърдо бе решила да го ожени.
— Весел поздрав — отбеляза Мърсър. — Но имаш право.
Снощи ме нападнаха, докато се прибирах вкъщи от «При Дребосък».
— Господи. Добре ли си?
— Да. Само няколко драскотини. Младежът, който ме нападна, е мъртъв. Мисля, че беше опит за убийство, който трябваше да прилича на грабеж.
— Защо смяташ така? — В гласа на Хена не прозвуча съмнение, но той беше ченге и не приемаше нищо за факт, докато не получеше доказателства.
— Хлапакът, който се опита да ме убие, Джамал Линкълн, е бил от Анакостия. Това означава, че се е отдалечил на десет мили от родната си територия. Всички превозни средства на улицата в квартала ми имаха стикери за паркиране там. Полицията издири собствениците на останалите. Джамал трябва да е дошъл с метрото, но ме нападна след полунощ, затова не е имало как да се прибере след това. Трябва да е имал съучастник, който го е докарал, но после е избягал, когато атаката се е провалила.
— Да, и?
— Стига, Дик, Не е необходимо да ти казвам, че обирите обикновено стават на една-две мили от дома на извършителя, в района, който му е добре познат. И крадците не действат в екипи, като единият чака в кола за бягство. Обикновено грабват портфейла ти и бягат, след като се уверят, че жертвата не е в състояние да ги преследва.
— Може и да има нещо сериозно, но се съмнявам. Възможно е да е бил в Арлингтън на гости на приятели и да са му трябвали пари за такси да се прибере, а ти си бил единствената жертва.
— Бих се съгласил, ако двама души, с които се запознах в Аляска миналата седмица, не бяха намерени убити вчера сутринта. Подозирам, че третият също е убит. Опитвам се да му се обадя, но непрекъснато се свързвам с телефонния секретар.
Споменаването на Аляска разпали интереса на Хена. Поради засиленото напрежение в страната, свързано с Полярния природен резерват, всичко, което ставаше в Аляска, беше от първостепенно значение.
— Мислех, че работиш върху някаква машина за прокопават на тунели.
— Така беше. Когато приключихме, отидох на риболов с изобретателя, Хауард Смол, и двамата му братовчеди.
— И казваш, че всички са мъртви?
— Не съм сигурен за Хауард. Всъщност една от причините да ти се обадя е да те помоля да изпратиш някого в дома му в Лос Анджелис да провери дали изобщо се е върнал от пътуването.
— Няма проблем. Защо мислиш, че са те взели на прицел?
Мърсър му разказа историята за намирането на «Джени IV» и сподели подозренията си, че нещо друго освен пожара е спомогнало за разрушаването на кораба. Спомена как тежките изтеглящи мрежата кранове бяха откъснати, а антените на радиопредавателя прекършени в основата. Мърсър държеше парчето стомана, докато описваше всичко това на Хена, давайки подробен отчет като доклад за аутопсия на патолог.