Ладията на Харон
- Автор: Дю Брюл Джек
- Серия: Филип Мърсър #2
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Бард»
- ISBN: 954-585-626-2
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Шпионские детективы
Электронная книга - «Ладията на Харон». Краткое содержание книги:
Помага им Аги Джонсън, красивата дъщеря на петролен магнат, която издава тайните на компанията на екотерористите. Но Кериков не е включил в сметката геолога Филип Мърсър.
Мърсър познава всички подходящи хора на всички подходящи места… а може би по-скоро всички неподходящи хора на всички неподходящи места? Той няма намерение да позволи на Кериков да съсипе политиката, икономиката и околната среда на Съединените щати.
Може ли един човек да спре цяла армия?
Ако човекът е Филип Мърсър… отговорът е «Да»!
Аги се заяждаше с Мърсър от мига, в който бе влязла в дома му, но в гласа и прозвуча неподправена загриженост, която придаваше мекота на подигравките й.
Мърсър заобиколи бара, предложи и питие и реши, че е важно да постави малко разстояние между себе си и Аги Джонсън. Надяваше се, че тезгяхът ще му помогне да изгради освен физическа, и психологическа бариера помежду им. В неговия хаотичен живот последното, което искаше, беше да се поддаде на влечението си към нея.
— Бяло вино? — попита той и отвори хладилника.
— Предпочитам коктейл от мента и бренди.
Той повдигна вежди в знак на одобрение и извади бренди и мента.
— След като те оставих снощи, се отбих в един бар, за да пийна още нещо.
Мърсър сложи питието пред нея и напълни чаша бренди за себе си. На бара имаше пепелник, използван предимно от Хари Уайт, и Аги го прие като разрешение, че може да пуши. Тя остави пакета и златната запалка «Дънхил» до чашата си.
— Тръгнах си след два часа. Трябва да призная, че бях доста почерпен. Някакъв тип се опита да ме обере, докато се прибирах вкъщи. И ме подреди добре, както виждаш. — Той докосна лепенката на бузата си. — Това е от удар с пистолет.
— Господи! — възкликна Аги. — Какво стана? Как се измъкна?
— Не можах. Наложи се да го убия. — Мърсър очакваше Аги да изпищи ужасено, но после си спомни, че тя е дъщеря на Макс Джонсън и и трябваше нещо повече от убийството на престъпник, за да се развълнува. — Излязох от бара с две бутилки бира. Разбих ги в главата му и докато се усетя, го наръгах със счупеното гърло на едната. Загубих съзнание и когато се свестих, бях в болница и медицинската сестра бършеше кръвта от лицето ми.
Аги не каза нищо известно време. Това не беше история, която изискваше незабавно утешаване, пълно с престорени чувства.
— Боли ли те още? — най-сетне попита тя.
— Само когато се смея — усмихна се той. — Всъщност най-неприятното беше махмурлукът сутринта.
— Щом си станал жертва на обир, защо агент на ФБР пази дома ти и опипва гостите ти?
— Не знаех, че ще претърсва хората, но той е тук като лична услуга към мен. Мислех, че може да има и някой друг замесен в нападението. Просто изпитвам лека параноя от евентуално отмъщение.
Мърсър смеси достатъчно факти и измислици, за да състави достоверна история, но отново подцени Аги.
— Баща ми винаги те е харесвал и знае, че си падам по теб, затова щом чуе нещо за кариерата ти, ме дразни. Твоят приятел направил това или онова. — Тонът и беше пренебрежителен и подигравателен, докато имитираше Макс. — Хлътването ми беше доста прозрачно, когато бях по-млада. Той ми разказа какво си правил преди войната в Персийския залив. Завел си екип от командоси в Ирак, за да провериш урановите им мини. Каза ми още, че на този свят има хора, които, колкото и да се опитват, не могат да се измъкнат от опасностите, и ти си един от тях. Сигурно не вярваш, че си бил жертва на обир. Наясно съм, че историята ти служи за прикритие, и ще я подмина, но следващия път, когато не искаш да ми кажеш нещо, просто си го признай. Договорихме ли се?
Мърсър остана доволен, че ще има следващ път, но преди всичко беше озадачен защо Аги е дошла, така че я попита.
Тя отново запали цигара, по-скоро от нервност, отколкото от пристрастеност към никотина, и заговори с наведена глава.
— Снощи казах някои неща, които не трябваше да казвам. Натоварих те с много семейни тайни. Малко съм смутена.
Аги очевидно не се извиняваше лесно. Стеснителната и неземна усмивка разкри красиви бели зъби, а изумруденозелените и очи го умоляваха.
Тя се засмя, прекъсвайки внезапно създалото се напрежение.
— Фактът, че съм дошла да се извиня, не означава, че харесвам онова, с което си изкарваш прехраната.
— Обещавам да не изнасилвам планетата, докато си тръгнеш.
Двамата ядоха китайска храна и разговаряха няколко часа. Избягваха да обсъждат лични проблеми в негласно споразумение, че са си казали твърде много предишната вечер. Въпреки че бяха афиширали възгледите си, и двамата бяха интелигентни и добре информирани и изпитваха удоволствие дори когато приятелският им разговор се превърна в спор. В девет и половина вече седяха един до друг на кожения диван, но без да се докосват. Малко преди десет Аги направи първия ход и хвана ръката му. Мърсър говореше и гласът му потрепери.
Той млъкна и се вторачи в лицето й. Очите и бяха станали гладки като стъкло, а зениците и се бяха разширили двойно. Устните и го подканваха. Мърсър разгледа изражението й, сложи ръка на тила и и леко повдигна главата й, така че устните им да се срещнат.