Ладията на Харон
- Автор: Дю Брюл Джек
- Серия: Филип Мърсър #2
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Бард»
- ISBN: 954-585-626-2
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Шпионские детективы
Электронная книга - «Ладията на Харон». Краткое содержание книги:
Помага им Аги Джонсън, красивата дъщеря на петролен магнат, която издава тайните на компанията на екотерористите. Но Кериков не е включил в сметката геолога Филип Мърсър.
Мърсър познава всички подходящи хора на всички подходящи места… а може би по-скоро всички неподходящи хора на всички неподходящи места? Той няма намерение да позволи на Кериков да съсипе политиката, икономиката и околната среда на Съединените щати.
Може ли един човек да спре цяла армия?
Ако човекът е Филип Мърсър… отговорът е «Да»!
Издигането му на такъв висок пост беше изключително необичайно не само заради младостта му — той щеше да навърши четирийсет след две години, но и защото не беше член на управляващото в Абу Даби кралско семейство. Халид дори не беше от същото племе. Предците му бяха скитниците на пустинята, бедуините, които не познаваха други граници, освен определените от техните стада от кози и камили. Те засвидетелстваха преданост и вярност единствено на себе си и на Шериата, ислямския закон.
Бащата на Халид също не дължеше лоялност на никого, но владетелят на Абу Даби бе много благодарен на семейство Ал-Худари заради подкрепата, която бяха оказали на ОАЕ в първите години след извоюването на независимостта от Великобритания. Ето защо Халид получи европейско образование в Итън, Кеймбридж и Лондонския икономически университет и когато се върна в родината си, проницателният му ум и уменията му да води преговори бързо го издигнаха в министерството на петрола.
Смъртта на предишния министър, последвала толкова скоро след изявлението на американския президент, че ще спре вноса на петрол, бе хвърлила в хаос министерството. Старата гвардия влезе в конфликт с новото поколение технократи, които бяха израснали в охолство, осигурено им от петрола, и не познаваха бедността, обхванала региона преди Втората световна война. Накрая бе решено да дадат поста на някого извън управляващото семейство и така да се дистанцират от вътрешните фамилни борби.
Халид съзнаваше, че дългът към баща му е изплатен, а самият той сега е задължен на кралското семейство на Абу Даби, отговорност, на която гледаше сериозно, не само като министър на петрола, но и като специален член на фамилията. И именно в последното си качество той бе организирал този лов — не за да си позволи да се отдаде за един следобед на най-голямата си страст, а като демонстрация.
— Господа — извика Халид през широкото си рамо, докато милваше гърдите на ловния сокол. — Защо не дойдете при мен, за да виждате по-добре?
Двайсетината мъже станаха, хвърлиха на столовете измачканите ленени кърпи за хранене и учтиво се усмихнаха на прощалните забележки на съпругите и приятелките си. Министърът на петрола на Ажман трябваше да бъде вдигнат от мястото си от двама мускулести придружители. Хасан бен Руфти тежеше най-малко двеста и петдесет килограма. Тялото му представляваше безформена издута маса. Вратът му беше скрит под няколко пласта тлъстини, които висяха от брадичката като гуша на бивол. Ръцете му приличаха на надути до пръсване хирургични ръкавици и въпреки смуглия тен кожата му беше избеляла от вътрешното налягане на мастната тъкан. Потта и тлъстините му придаваха лъскавината на личинка. Докато Руфти с усилие вървеше по пясъка, туловището му се тресеше като желе.
Халид забеляза, че психопатът Абу Алам, любимецът на Руфти, не присъства на лова. Информаторите му бяха казали, че Алам ще отсъства от страната известно време. Тъй като шпионската мрежа на Халид беше най-добрата в Европа и въпреки това не успя да намери родения във Франция алжирец, който се представяше за мюсюлманин фанатик, той подозираше, че Алам е в Съединените щати.
Докато мъжете се приближаваха, Халид вдигна ръка да им направи знак да спрат на петстотин метра от него. Ако дойдеха по-близо, щяха да смутят сокола.
Сахара беше взета от малка и отгледана на ръка, много преди да смени перата си и да се научи да лети. Халид имаше няколко ловни птици, повечето неопитомени соколи, взети като големи, които се поддаваха по-трудно на дресиране, но Сахара беше любимката му не само заради смелото и сърце и безкрайна вярност, но и защото беше първият сокол, който Халид обучи след завръщането си от Европа. Макар че остаряваше и вече беше твърде стара за лов, Сахара все още заемаше специално място в сърцето му.
На стотина метра навътре в пустинята, под тънката сянка на изсъхнало дърво, двама помощника чакаха до голяма клетка от пластмаса и стомана. Вътре имаше огромна дропла със сиво тяло с черни ивици на широкия гръб. Птицата беше европейска, докарана в Близкия изток специално за лова, и беше много по-голяма от събратята си в Персийския залив. Размахът на крилете и достигаше почти два метра.
— За да знаете какво да очаквате — обърна се Халид към гостите си на английски, тъй като присъстваха и неколцина западняци, — когато дам знак на хората до клетката, те ще пуснат плячката, която ще полети право към нас. Не се плашете от размерите й. Тя няма да стигне до нас. Готови ли сте?