Ладията на Харон
- Автор: Дю Брюл Джек
- Серия: Филип Мърсър #2
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Бард»
- ISBN: 954-585-626-2
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Шпионские детективы
Электронная книга - «Ладията на Харон». Краткое содержание книги:
Помага им Аги Джонсън, красивата дъщеря на петролен магнат, която издава тайните на компанията на екотерористите. Но Кериков не е включил в сметката геолога Филип Мърсър.
Мърсър познава всички подходящи хора на всички подходящи места… а може би по-скоро всички неподходящи хора на всички неподходящи места? Той няма намерение да позволи на Кериков да съсипе политиката, икономиката и околната среда на Съединените щати.
Може ли един човек да спре цяла армия?
Ако човекът е Филип Мърсър… отговорът е «Да»!
В същия миг в къщата се разнесе дрезгавият глас на Хари Уайт.
— Хей, Мърсър, тук ли си? Мислех, че днес ще дойдеш в «При Дребосъка» да гледаш мач.
Мигът внезапно отмина.
Мърсър бързо се дръпна от Аги. Забавеше ли се, нямаше да спре.
— Хари — отчаяно извика той. — Избрал си неподходящ момент.
— Кой, аз ли? Не аз, а ти си заложил двайсет долара на «Стийлърс», а дори не се появяваш да гледаш мача. — Гласът му се засилваше, докато Хари се качваше по спираловидното стълбище, като куцаше все по-видимо с всяка изминала стъпка.
Мърсър изведнъж осъзна какво става.
— Хари, как влезе тук, по дяволите?
— С ключа, който ти ми даде преди пет години. Съвсем си оглупял.
— Залегни веднага! — изкрещя Мърсър. — Аги, скрий се зад бара и се наведи.
Хари бе влязъл в къщата, без първо да срещне Майк Питърс, а това означаваше, че нещо се е случило с агента на ФБР. Мърсър изскочи от бара и се втурна по задните стълби към спалнята си. През балкона влизаше достатъчно светлина и той видя зловещите очертания на пистолета «Берета» на нощното шкафче, където го бе оставил. Мърсър се хвърли към леглото и точно когато протегна ръка към беретата, капандурата експлодира от изстрела на автоматично оръжие. Куршумите разкъсаха завивките в буря от перушина, стъкла и гилзи.
Мърсър изви тяло, докато падаше на пода, като в същото време грабна пистолета от нощното шкафче. Тупна по гръб с вдигнати върху натрошеното легло крака, прицели се в тавана и натисна спусъка.
Вече се бе изправил, когато убиецът падна през разбитата капандура. Безжизненото му тяло се стовари върху леглото, оставяйки тъмночервени петна върху завивките. Мърсър извади изразходвания пълнител, сложи нов и освободи предпазителя.
Във вените му бушуваше адреналин, който изостряше сетивата му до краен предел. Щом Хари бе влязъл, без да бъде спрян от Майк Питърс, трябваше да предположи, че агентът е мъртъв и на долния етаж има най-малко един убиец. Можеше само да се надява, че мъжът на покрива е бил единственото подкрепление на онзи долу.
Сега, след като единият нападател бе загинал по зрелищен начин, Мърсър нямаше представа какво ще направи другият. Имаше възможност да избяга, но това беше малко вероятно. За двайсет и четири часа се бяха опитали да го убият два пъти и сигурно искаха да приключат с него сега. Тъй като Мърсър познаваше къщата по-добре от противника, единственият му шанс беше да атакува. Освен това трябваше да мисли за Аги и Хари.
Той излезе на балкона, подаде глава над перилата, увери се, че фоайето долу е празно, изстреля три куршума в мраморния под и се върна в спалнята по задните стълби. Човекът долу щеше да предположи, че изстрелите са за прикритие, докато Мърсър слиза по извитото стълбище. Мърсър обаче смяташе да изненада неканения гост отстрани, а не да го атакува фронтално.
Той слизаше предпазливо по задните стълби. Пистолетът беше насочен напред и пръстът му беше на спусъка. Вратите на двете спални за гости бяха затворени. Мърсър предположи, че противникът не е имал време да устрои засада там, затова ги подмина. Барът беше малко по-нататък по коридора и той се поколеба дали да заеме отбранителна позиция около Аги, или да продължи с атаката, но друг реши дилемата вместо него.
— Излез или баща ти ще умре.
Гласът беше разгорещен от гняв и властен.
«Библиотеката — помисли Мърсър. — Нападателят е хванал Хари там и мисли, че ми е баща.»
Той хукна надолу по задното стълбище и мина по коридора между кухнята и билярдната зала и фоайето, без да издава звук, но знаеше, че действа бавно. Убиецът очакваше отговор след няколко секунди, а Мърсър вече се бе забавил твърде много.
Стигна до извитото стълбище и побегна нагоре. Преди да стигне до втория етаж, Мърсър се прехвърли през перилата и продължи, висейки на три метра над фоайето, като стъпваше по външната част на дъбовите стъпала. Надигна се, за да погледне в библиотеката. Рязкото движение би го убило, ако стоеше в средата на стълбището.
Стрелецът бе заел позиция в празното пространство между две лавици и държеше Хари пред себе си като щит. Движението привлече погледа му и убиецът изстреля един куршум, който изсвистя покрай Мърсър и щеше да го улучи, ако се бе появил там, където го очакваха. Мърсър разполагаше само с част от секундата, за да реагира. Следващият куршум би компенсирал лъжливата маневра. Той се хвърли от стълбището, протягайки ръце към парапета на балкона на библиотеката, и се хвана за тежкото дъбово дърво. Инерцията на скока го залюля в дъга. Имаше чувството, че ръката му ще се откъсне от рамото. Дулото на пистолета му се насочи към пода на библиотеката. Той стреля прибързано и улучи Хари Уайт под коляното. Мощта на деветмилиметровия куршум прегъна крака на стареца, който повлече стрелеца със себе си, докато падаше на пода.