Ладията на Харон
- Автор: Дю Брюл Джек
- Серия: Филип Мърсър #2
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Бард»
- ISBN: 954-585-626-2
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Шпионские детективы
Электронная книга - «Ладията на Харон». Краткое содержание книги:
Помага им Аги Джонсън, красивата дъщеря на петролен магнат, която издава тайните на компанията на екотерористите. Но Кериков не е включил в сметката геолога Филип Мърсър.
Мърсър познава всички подходящи хора на всички подходящи места… а може би по-скоро всички неподходящи хора на всички неподходящи места? Той няма намерение да позволи на Кериков да съсипе политиката, икономиката и околната среда на Съединените щати.
Може ли един човек да спре цяла армия?
Ако човекът е Филип Мърсър… отговорът е «Да»!
Куриерът дойде да вземе парчето метал десет минути след като Мърсър излезе от банята. Получените удари бяха оставили тъмнорозови и тъмночервени петна по тялото му. Той седеше до бара и гледаше загадъчната останка, когато пратеникът пристигна заедно с агента, който щеше да поеме първата смяна да пази къщата. Мърсър ще даде парчето стомана, поговори с пазача и сетне заспа дълбоко.
Дик Хена се обади два часа по-късно.
— Съжалявам, че аз трябва да ти го съобщя, но Хауард Смол по всяка вероятност е мъртъв. Съседката, която се е грижила за къщата му, казала, че не е виждала Хауард, откакто е заминал за Аляска. Нямало багаж и на телефонния секретар са били оставени двайсетина съобщения. При по-подробния оглед е била открита дупка от куршум в пода, следи от кръв на килима, която съвпада с кръвната група на Смол, и нещо, което приличало на труп на котка, задръстил канала под мивката в кухнята. Къщата е професионално почистена и няма отпечатъци или следи от автомобилни гуми отпред, освен кръвта, дупката от куршум и котката.
— Тогава не е случайно съвпадение. Преследват ни. — Гласът на Мърсър беше дрезгав от гняв.
— Така изглежда. Парчето стомана току-що бе предадено в Куонтико и доктор Гьотчъл каза, че до утре сутринта ще има предварителен доклад. Ще ти се обадя веднага щом го получа, а после искам да изчезнеш.
— Не се тревожи за мен. Ще се скрия.
Мърсър бе събуден отново, малко след шест. Този път от блажената прегръдка на съня го изтръгна тропане по вратата. Небето през капандурата над главата му бе потъмняло и облачно. Той нахлузи джинси и риза и заслиза надолу по стълбите. Раните му бяха хванали кора, затова вървеше като старец, бавно и тътрейки крака.
Погледна през шпионката и видя специален агент Майк Питърс, който стоеше до човек, когото Мърсър мислеше, че няма да види отново. Той отвори вратата и уморено се усмихна.
— Съжалявам за безпокойството, но тази жена настоя да ви кажа, че е тук.
Аги Джонсън беше красива в роклята на моден дизайнер, но беше неотразимо пленителна в джинси и бяла тениска. Косите и бяха прибрани под бейзболна шапка. Лицето и беше гладко. Начервените и нацупени устни привличаха вниманието към загадъчната и чувственост.
— Пълна си с изненади — отбеляза Мърсър, вглеждайки се в смарагдовозелените и очи.
— Донесох вечеря. — Тя вдигна найлонова торбичка, изрисувана с дракони и йероглифи. — Докато се усетя, този човек взе да ме опипва. Какво става тук? — Аги млъкна, когато видя лепенката на бузата на Мърсър, и гласът и омекна. — Боже мой, какво се е случило с теб?
— Претърсихте ли я? — обърна се Мърсър към Питърс. Едрият агент на ФБР го погледна глуповато.
— Трябваше да проверя дали не е въоръжена.
— Късметлия. Ако аз се бях опитал да го направя, тя щеше да ме разкъса на парчета.
— Мърсър, какво се е случило с теб? — нетърпеливо го прекъсна Аги.
— Влез. Ще ти разкажа.
Той се отмести встрани, за да я пусне да влезе, и намигна на Питърс.
— Не очаквах такова нещо — каза тя, като видя високото преддверие. — Красиво е.
— Благодаря. Качи се горе. Ще налея нещо за пиене. Мърсър я последва нагоре по стъпалата, оглеждайки стегнатия и задник.
Аги спря в библиотеката, прегледа заглавията и прокара пръсти по гръбчето на един от двайсет и осемте тома на «Encyclopedic Methodique» на Дени Дидро от XVIII век. Тя гледаше лавиците прехласнато и внимателно като истински библиофил. Много от книгите в сбирката на Мърсър бяха първи издания на някои от най-великите произведения в геологията и минералогията. Аги се приближи до едната лавица и извади «Равновесието в света» от Ал Гор.
— Не мислех, че може да имаш подобна книга — подразни го тя.
— Подарък е — побърза да се оправдае Мърсър. — Кълна се в Бога, че не съм я чел.
Аги докосна масивния махагонов тезгях и разгледа изящните дърворезби в бара.
— Това очаквах от теб — мъжественост, арогантност и всеотдайност към алкохола.
— Баща ти трябва да има по-добро мнение за мен, отколкото мислех, за да ми даде такава блестяща оценка. Предполагам, че той ти е казал как да ме намериш.
— Откраднах адреса ти от бележника му.
Аги сложи плика с храната на бара и седна на едно от високите столчета, като сви единия си крак до себе си. Позата и мигновено опъна джинсите на бедрата и и Мърсър трябваше да положи усилия, за да откъсне очи от съблазнителната гледка.
— Преценката за теб си е изцяло моя. А сега, ще ми кажеш ли защо куцаш и имаш превръзка на лицето?