Ладията на Харон
- Автор: Дю Брюл Джек
- Серия: Филип Мърсър #2
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Бард»
- ISBN: 954-585-626-2
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Шпионские детективы
Электронная книга - «Ладията на Харон». Краткое содержание книги:
Помага им Аги Джонсън, красивата дъщеря на петролен магнат, която издава тайните на компанията на екотерористите. Но Кериков не е включил в сметката геолога Филип Мърсър.
Мърсър познава всички подходящи хора на всички подходящи места… а може би по-скоро всички неподходящи хора на всички неподходящи места? Той няма намерение да позволи на Кериков да съсипе политиката, икономиката и околната среда на Съединените щати.
Може ли един човек да спре цяла армия?
Ако човекът е Филип Мърсър… отговорът е «Да»!
Хасан бен Руфти разбра, че поканата е по-скоро заповед, отколкото молба, но въпреки това се опита да я отклони.
— Не, благодаря, приятелю мой. — Натискът на тлъстините върху гласните му струни правеше гласа му неестествено висок. — Всъщност веднага трябва да си взема довиждане и да замина за Ажман. Утре имам важна среща с нашия владетел и трябва да присъствам на всяка цена. Налага се да откажа любезното ти гостоприемство.
— Ела с мен. — Гласът на Халид изплющя като камшик.
— Разбира се, разбира се. — Руфти окаяно затътри крака след принца.
Худари смяташе мнозинството от гостите на излета за свои приятели или поне за делови познати, единственото изключение бе Хасан бен Руфти. Той олицетворяваше онова, което Халид мразеше в промените, настъпили в родината му. Руфти беше мърляв, алчен и неимоверно амбициозен. Алчността му накара Халид да го покани. Неофициалният разговор беше причината за лова през почивните дни.
Той изчака Руфти да се доклатушка до него, после се обърна и тръгна навътре в пустинята, там, където чакаха двамата помощници с клетката. Сахара долови напрежението във въздуха и започна да извива глава наляво и надясно. Макар че имаше качулка и не виждаше, соколът сякаш оглеждаше хоризонта за друга жертва.
— Птицата ти е изумителна. Не бях виждал такова нещо.
— В гласа на Руфти се прокрадна нервна нотка, докато се опитваше да разсее с думи тягостното мълчание.
Халид остана сдържан, не обръщаше внимание на тромаво влачещия се след него мъж. От по-малка клетка, която дотогава бе скрита, единият помощник извади едър сив гълъб, каквито имаше в градските паркове в целия свят. Птицата беше дебела. Гърдите и бяха увиснали и движенията на главата и бяха бавни.
— Предположих, че ще оцениш още една демонстрация на моя сокол, но този път не толкова изтънчена и елегантна. — Халид се обърна към Руфти и се усмихна многозначително.
— Предишният лов беше смекчен заради дамите, но ние двамата сме мъже, нали? Мисля, че този доста по-реалистичен ловен стил ще ти достави по-голямо удоволствие.
Руфти се отпусна, като чу тези думи. Напрежението изчезна от раменете му и тлъстините сякаш се свлякоха надолу по ръцете и гърба. Той се засмя нервно, но се опита да покаже светски маниери.
— Знам, че ловът със соколи е аристократичен спорт и ти беше снизходителен.
Халид се засмя заедно с него.
— Искаш ли ти да пуснеш гълъба? — Халид видя изражението на погнуса на лицето на Руфти, затова побърза да добави: — Това е чест.
— Да, разбира се — съгласи се Руфти въпреки нежеланието си. — Какво трябва да направя?
Помощникът сложи гълъба в ръцете му и се погрижи дебелите му като наденички пръсти да са плътно увити около угоената птица. Тялото на гълъба беше толкова кашаво и меко, че пръстите му потънаха надълбоко, преди да докоснат кости. Халид свали качулката на Сахара, но не махна каишките от глезените й. Хищникът втренчи бездънните си черни очи в гълъба.
— Гълъбите са интелигентни птици. — Халид не гледаше Руфти, докато говореше, но гласът му беше приковаващ вниманието като очите на сокола. — Ядат само колкото е необходимо да оцелеят. От време на време някой от тях преяжда, ако има много храна и наоколо не се мяркат хищни птици. Този гълъб е тъпкан почти насила. Лакомията, изглежда, е черта, присъща само на човека.
Лицето на Руфти пребледня. Той беше нервен, когато се съгласи да тръгне с Халид, но сега беше направо ужасен. Направи връзката между себе си и гълъба веднага щом домакинът заговори, но не можеше да стори нищо. Последната лимузина бе потеглила преди минута, лишавайки го от единствената възможност да избяга. Бяха останали само двата големи микробуса, които щяха да закарат Халид и помощниците му на увеселението в Ал-Аин.
— Мисля, че…
— Млъкни. — Халид се обърна към Руфти толкова рязко, че соколът на ръката му едва не загуби равновесие. — Време е за лова. Предполагам, че горкото същество все още може да лети, но ще видим.
Руфти изглеждаше неуверен и уплашен. Той доближи дебелия гълъб до гърдите си, сякаш и неговият живот зависеше от оцеляването му.
— Не мисля, че искам да видя това.
— Пусни го!
Без да разсъждава, Руфти изпълни заповедта. Гълъбът се издигна мудно и литна единствено със силата на волята си. Халид мигновено разхлаби каишките и Сахара размаха криле.
Обичайният метод на ловния сокол беше да набере височина и после да използва смъртоносното си спускане, за да преодолее съпротивата на плячката, но Сахара пренебрегна инстинкта си. Гълъбът беше толкова бавен и тромав, че соколът го атакува в гръб, и благодарение на изумителната си бързина измина разстоянието само с няколко размахвания на крилата. Гълъбът нямаше нито сили, нито умения да промени курса си, когато усети, че соколът връхлита, за да го убие.