Ладията на Харон
- Автор: Дю Брюл Джек
- Серия: Филип Мърсър #2
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Бард»
- ISBN: 954-585-626-2
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Шпионские детективы
Электронная книга - «Ладията на Харон». Краткое содержание книги:
Помага им Аги Джонсън, красивата дъщеря на петролен магнат, която издава тайните на компанията на екотерористите. Но Кериков не е включил в сметката геолога Филип Мърсър.
Мърсър познава всички подходящи хора на всички подходящи места… а може би по-скоро всички неподходящи хора на всички неподходящи места? Той няма намерение да позволи на Кериков да съсипе политиката, икономиката и околната среда на Съединените щати.
Може ли един човек да спре цяла армия?
Ако човекът е Филип Мърсър… отговорът е «Да»!
— Имаш ли представа кой е Роджър?
— Не. Обадих се няколко пъти на пристанището, където е бил закотвен корабът, но никой не познаваше човек от екипажа на име Роджър. И началникът на пристанището не си спомняше да е имало външен човек на борда сутринта, когато «Джени IV» е предприел последното си пътуване.
— Какво мислиш за всичко това?
Мърсър долови в гласа на Хена интерес, който го изненада. Определено имаше нещо.
— Не знам. Нещо е експлодирало на борда, след като «Джени IV» се е запалил, и е угасило пламъците. Какво би се взривило, без да пръсне кораба на парчета, е загадка. Искам да накараш лаборантите ти в Куонтико да видят парчето стомана и да проверят дали ще могат да извлекат нещо от него. Разглеждам го от няколко дни, но не стигам доникъде.
— Идеята ми се струва добра. Днес следобед ще изпратя някого да го вземе. Ако беше друг, а не ти, щях да кажа, че страдаш от мания за преследване. Но те познавам добре и знам, че неприятностите те следват като послушно куче. Какво смяташ да правиш?
— Аз ли? Искам да видя какво ще научат лаборантите ти и после ще се махна. Не желая да съм тук, когато някой отново се опита да ме убие.
— Виж какво, Мърсър, и двамата знаем, че в момента Аляска е основната тема за разговор около масите за вечеря в страната. Ето защо приемам сериозно историята ти. Възможно е приятелят ти в Калифорния да е добре и да си почива някъде още няколко дни след пътуването, а нападението срещу теб да е случайно, но докато го докажа, имаш цялото ми внимание. Дадени са ни строги заповеди от президента във връзка с Аляска — продължи Хена. — Трябва да разследваме абсолютно всичко, което смятаме дори за нищожна заплаха. Не задаваме въпроси колко агенти са необходими и колко струва това. Президентът иска всяка седмица доклади за дейността на природозащитните организации, които са отишли във Валдиз и Анкъридж, и копия от заплашителните писма, изпратени на петролните компании, започнали работа в резервата. Има средно по осемдесет заплахи на седмица и агентите ми ги проучват внимателно. Възможно ли е някоя от тези организации да те преследва? Доколкото разбирам, работата ти в момента е свързана с изграждането на втория петролопровод през Аляска, нали?
— Да. Хауард Смол ми сътрудничеше в тази област. Последният му експериментален тунел, който се намира в планина на петнайсет километра северно от Валдиз, минава успоредно на стария петролопровод и ще бъде използван за новия. «Миникъртицата» спести около десет седмици взривяване и копаене — отговори Мърсър, досещайки се за какво намеква Хена. — Но охраната е строга. Малцина знаят какво правихме там горе. Пък и това не би обяснило защо бяха убити братовчедите на Хауард. Признавам, че доказателствата ми са косвени, но ако се потвърдят, тогава наистина става нещо, което агентите ти не са разбрали.
— Аз ще отговарям, ако се случи нещо с новия петролопровод или с екипите, работещи в резервата — каза Хена и Мърсър разбра, че приятелят му е заинтригуван. — Косвените доказателства са нещо по-добро, отколкото изобщо да няма доказателства. Искаш ли охрана? Анализирането на парчето метал може да продължи няколко дни.
Мърсър се замисли за миг и после се съгласи.
— Не съм герой. Изпрати цял взвод войници, ако искаш. Колкото повече са, толкова по-весело ще бъде.
— Ще ти изпратя един агент, докато напуснеш града. Би трябвало да успеем да разнищим тази история, ако научим нещо от пробата. Ще ти се обадя веднага щом получа вест за Хауард Смол от екипа в Лос Анджелис и ще се погрижа да имаме отговор от лабораторията до понеделник сутринта.
Мърсър му каза телефонния номер и адреса на Хауард Смол и затвори. Сетне изгълта остатъка от бирата и се поколеба дали да не изпие още една, за да се пребори с махмурлука, но се отказа в полза на душа и осемчасовия сън.
Преди да отиде в спалнята, Мърсър се приближи до заключения сандък в дъното на дрешника в кабинета си. Отвори го и извади деветмилиметров пистолет и черен кобур за под мишницата. Оръжието беше предназначено за американската армия и бе подарък от Дик Хена, за да замени онова, което Мърсър бе изгубил в Хавай предишната година. Хена му бе дал и разрешително да го носи навсякъде в Съединените щати, освен в пътническите самолети. Затвори сандъка и сложи заредения пистолет и резервния пълнител под мишницата си. Нуждаеше се от оръжието за пръв път, откакто Хена му го бе подарил, и присъствието му му вдъхна кураж.