Войната на небесните господари
- Автор: Броснан Джон
- Серия: sky lords #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Войната на небесните господари». Краткое содержание книги:
Под нейно управление са „Господарят Монкалм“, „Господарят Матаморос“, „Ароматният бриз“, „Господарят възмездие“ и „Господарят Нимрод“. Те с нежелание се подчиняват на древната, но ужасяващо могъща технология, която Джан измъква от околоземна орбита.
Но не всеки Небесен господар е под неин контрол. Враговете й трябва да забравят своите вражди и да се обединят, за да оцелеят. Тяхната мощ може да надделее над лазерните лъчи на Небесния ангел, над разумната компютърна програма в него и даже над упоритостта на една жена от Минерва…
Андреа седеше с подвити крака на една от кушетките в личните покои на дука. Сега отново бе станало топло и тя носеше една от привичните си прилепнали рокли с дълбоко изрязано деколте, показващо нейните впечатляващи гърди. Усмихна се на дука и каза:
— Той е влюбен в мен!
— Наистина? След като те познава само от три дни? Защо си толкова сигурна?
Самодоволството направо грейна на лицето й.
— Сигурна съм, татко. Една жена винаги познава тези неща.
Той се въздържа да не изпръхти презрително и вместо това попита:
— А какви са твоите чувства към него?
Тя леко завъртя глава, от което дългата черна коса се уви около раменете й. Жестът трябваше да изразява снизхождение, но не можа да излъже дука.
— Той е… мил. Различен е.
— Мога да си представя!
Тя го погледна хапливо.
— Какво искаш да кажеш?
— Ти си не само първата жена, с която е преспал, ти си и първата жена от плът и кръв, която някога е срещал. И затова смятам, че поведението му спрямо тебе, във всяко отношение е малко по-различно от миналия ти опит с твоите предишни тъпички любовници.
„А всъщност искам да кажа, помисли дукът, че неговият глад за тебе е толкова голям, та най-после си срещнала мъж, чийто сексуален апетит е неутолим като твоя.“
— Забелязвам също — продължи той, — че досега не си го представила на своя кръг приближени. Помислих, че не си искала някоя от твоите скъпи приятелки да направи опит да ти го отмъкне.
Тя се изчерви.
— Не говори глупости. Просто нямаше време. Бяхме толкова… — Тя не продължи.
— … заети? — помогна й дукът с милостива усмивка.
Тя му се озъби.
— И на двама ни не подхожда да се правим на срамежливи. Според мен твоите шпиони гледат и слушат всичко, което правим и казваме.
— Ако беше така, нямаше да имам нужда от този разговор с тебе, котенце. Искам да знам някои неща.
— И какви са те?
— Какво мислиш за Робин?
Тя като че се озадачи.
— Какво мисля ли?
„Милостиви Боже“, прошепна си той.
— Харесваш го, нали?
Лицето й изобщо не се промени.
— Да го харесвам ли? Ами да, разбира се, че го харесвам. Нали ти казах, много е мил.
— Чудесно — търпеливо каза той. — Напредваме. Досега установихме, че той е мил. Какво друго можеш да ми кажеш за него?
— Ами не знам. А ти какво точно искаш да научиш?
„Нима наистина аз съм заченал тази задръстена тъпанарка?“, уморено се попита той. На глас каза:
— А тези твои великолепни женски инстинкти, тези, които ти подсказват, че той е влюбен в тебе, те казват ли ти дали можем да му вярваме? С други думи, искрен ли е?
Нищо не запълваше празнотата в погледа й.
— Искрен? За какво да е искрен?
Той дълбоко си пое дъх и много бавно издиша.
— Той ни каза много неща — за своя странен произход, за живота си в онази подводна станция. Освен това обеща да използва своята летяща машина за наше добро. Питам те дали досега е проявил някакъв признак, че не е това, за което се представя? Ти вярваш ли му?
Тя го погледна съжалително.
— Разбира се, вярвам му. Той е хлътнал до уши по мен. Казах ти вече. Готов е всичко да направи за мен.
— Това не отговаря кой знае колко на въпроса ми — въздъхна дукът, — но явно засега ще трябва да ме задоволи. И, скъпа ми дъще, направи така, че той да си остане хлътнал до уши по тебе. Прави го щастлив, даже ако, както обикновено се случва с твоите играчки, той ти стане скучен.
— Той не ми е никак скучен.
— Засега, но аз твърде добре те познавам. Точно като твоята майка си. Освен това, слушай го. Знам, това ще бъде най-трудното нещо за тебе, но го прави. Ако някога каже нещо, дори насън, което ти прозвучи чудато или не съвпада с нещо казано преди това, искам веднага да го чуя от тебе. Разбра ли ме?
Тя кимна, макар и лицето й да показваше, че намира нареждането за доста смахнато. „Най-после, каза си той, поне отчасти схвана какво искам.“
— Благодаря ти, котенце — каза й той. — Можеш да си вървиш.
Но тя не помръдна.
— Е, какво има? — попита той с подозрение. Самодоволството пак се беше настанило на лицето й.
— Спомняш ли си, че сключихме сделка, татко?
— Така ли? — неразбиращо попита той. — И каква?
— За Робин, разбира се. Ти ми каза, че ако му стана любовница, ще ми дадеш всичко, което поискам.
„Милостиви Боже, така си беше.“
— Но котенце, това беше преди да го видиш. Исках да те подлъжа. А сега, щом получаваш толкова удоволствие от „задачата“ си, едва ли очакваш и друга награда за нея.
— О, и още как, татко! Участваш в сделка и ще спазиш обещанията си. Или…