Войната на небесните господари

Глава девета

— Все още не се вижда нито корабът на Ел Рашад, сир, нито някой от другите. Като че ли наистина сме ги изгубили.

— Или да го кажем по друг начин — те ни изгубиха — доволно каза дукът.

Беше се изтегнал в широкото си легло с вълнена шапка на главата.

— Може би бурята ги е унищожила — предположи барон Шланг.

— Щом ние я преживяхме, би трябвало и те да са успели. Всички бяха в по-добро състояние от нас. Не, бурята просто ни е пръснала над океана. Навигаторите установиха ли вече къде се намираме?

— Преди тридесетина минути получих последния отчет — ние сме някъде на около четиристотин мили от западния бряг на Южна Америка, на около четиридесет и пет градуса ширина.

Дукът седна в леглото и взе чашата с горещо мляко, която личният му прислужник сложи до леглото в момента, в който той се събуди.

— Какъв курс следваме?

— На север, както и преди бурята.

— Х-м-м — промърмори дукът и замислено отпи от млякото.

— Да разбирам ли, че ще заповядате промяна на курса?

— И защо предположи това? — попита дукът.

— Ами, щом Ел Рашад и неговите приятели не ни дишат във врата, нужно ли е да търсим сблъсък с тази жена и нейния нов Небесен Господар? Определено би било за предпочитане да тръгнем обратно към подвластната ни територия. И съм сигурен, че това ще повдигне духа на хората.

— Имаше ли неприятности, докато спах?

Баронът кимна.

— Бунт в Пилктаун, но беше бързо потушен. Неколцина от водачите на съзаклятието са арестувани. — Той погледна стенния часовник. — Вече би трябвало да са ги подготвили във всеки момент да подпишат признанията си.

— Пилктаун, значи! — каза дукът. — Точно където моята съпруга предсказа, че ще се прояви първо откритото недоволство. А какво става в другите части на кораба?

— Според моите агенти, доста ръмжат. И затова ми се струва, че би трябвало да се насочим към дома.

— А какво да кажем за заплахата от онази жена в Северна Америка?

— Разполагаме само с уверенията на Ел Рашад и другите, а дали тя изобщо съществува?…

— Е, те ме убедиха! — каза дукът. — Никой от тях не ми приличаше на човек, който би избягал от подвластните си територии само заради един слух. Пък и помисли за преимуществата, на които ще се радваме, ако победим нея и нейния Небесен Господар, без да го повредим прекалено. Представи си, бароне, чисто нов Небесен Господар! Бихме могли да наложим властта си над целия северноамерикански континент! Ще има богатства за всичките ни хора! А после, с нашия нов Небесен Господар и пленената флотилия, можем да пометем цяла Европа и Русиите…

Лицето на барона показваше съмненията му.

— Да, ако всичко тръгне добре…

— Всичко ще бъде наред — твърдо каза дукът. — И накарай агентите си да пуснат слухове за това из кораба.

— Да, сир — каза баронът без никакво въодушевление. — Но нещо ме тревожи — твърде много зависим от този земен човек. Без неговата летяща машина ще бъдем безпомощни. Можем ли да му се доверим напълно, че ще изпълни желанията ни?

— Осемдесет на сто съм сигурен, че можем. Андреа трябва да ме увери в останалите двадесет процента, а аз вярвам, че тя ще направи това…

Беше разпитал дъщеря си следобеда преди бурята, когато Рин обикаляше с водача си някъде из кораба. Промяната в нея го забавляваше — вместо обичайното си раздразнено изражение, лицето й този път излъчваше самодоволство.

— Е, котенцето ми — каза той, — как намираш нашия гост от подводната станция? И което е по-важно, какво е впечатлението му от тебе?