Мъртви преди мрак
- Автор: Харис Шарлейн
- Серия: Sookie Stackhouse #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светла Ганева-Морисън
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртви преди мрак». Краткое содержание книги:
Суки Стакхаус е млада привлекателна жена, която живее в провинциално градче и работи като сервитьорка в местния бар. Това, което я отличава от другите хора, е дарбата й да „чува“ чуждите мисли. Тази способност е нейното проклятие. Съгражданите й я смятат за смахната, а любовният й живот е в пълен застой.
Тогава се появява привлекателният и загадъчен Бил Комптън. Суки не може да прочете мислите му, но усеща, че той е мъжът на мечтите й. Но Бил също носи своето проклятие — той е вампир. Въпреки че се опитва да заживее сред хората, той не може напълно да промени навиците си. Любовта им е обречена, но Суки решава да послуша гласа на сърцето.
Скоро обаче тя разбира, че не е лесно да обичаш някого, който е мъртъв преди мрак. Когато в градчето са извършени серия убийства, местните хора започват да подозират вампирите. Суки предчувства, че тя ще бъде следващата жертва на мистериозния убиец.
— В такъв случай това не е работа на вампир. — Прозвуча повече от категорично.
— Защо не?
— Ако някой вампир се е хранел с тези жени, те щяха да са изцедени, а не удушени. Нямаше да са похабени за едното нищо.
Всеки път, когато започнех да се чувствам добре с него, той изтърсваше нещо с хладнокръвен, студен тон, съвсем по вампирски, и трябваше да започна всичко отначало.
— В такъв случай — казах уморено — или си имаме работа с изкусен вампир, който се владее до съвършенство, или с някой, който е решен да убива жени, които са били с вампири.
— Хм… — погледна ме Бил.
Нито един от двата варианта не ми допадаше.
— Смяташ ли, че аз съм способен на такова нещо? — попита ме.
Въпросът ме завари неподготвена. Измъкнах се от стегнатата му хватка и вдигнах очи към него.
— Доста се постара да ми внушиш колко си безсърдечен — напомних му. — В какво всъщност искаш да вярвам? — Беше толкова хубаво, че усетих как почти се усмихнах.
— Бих могъл да ги убия, но не бих го сторил тук и сега — отвърна Бил.
Изглеждаше блед на лунната светлина, като изключим тъмните му очи и вежди.
— Искам да се установя тук. Искам дом. — Вампир, който копнее за дом.
Бил разчете изражението ми.
— Не ме съжалявай, Суки. Ще сгрешиш.
Изглежда, искаше да го погледна в очите.
— Бил, не можеш да ме омаеш или каквото там правиш. Не можеш да ми внушиш да си сваля тениската, за да ме ухапеш, нито пък да ме убедиш, че не си бил тук, не можеш да приложиш никой от обичайните си трикове. Ще трябва или да се държиш нормално с мен, или да ме насилиш.
— Не, — прошепна той, с устни почти опрени до моите — няма да те насиля.
Устоях на желанието да го целуна. Но поне знаех, че е истинско, мое желание, а не манипулирано.
— Значи, ако не си бил ти, — опитах се да продължа по същество — това означава, че Модет и Доун са познавали и друг вампир. Модет ходеше във вампирския бар в Шривпорт. Може и Доун да го е посещавала. Ще ме заведеш ли там?
— Защо? — попита. В гласа му се долавяше единствено интерес.
Нямаше как да обясня какво е да си в опасност на някого, който е забравил това. Поне докато трае нощта. — Не съм сигурна, че Анди Белфльор ще си направи труда — излъгах.
— Тук все още има хора от рода Белфльор? — учуди се той и гласът му прозвуча някак различно.
Ръцете му затегнаха обръча около мен, причинявайки ми болка.
— Да — отвърнах — и то много. Анди е полицейски детектив. Сестра му Порша е адвокат. Братовчед му Тери е ветеран, замества Сам като барман. И още много други.
— Белфльор…
Бях заклещена като в менгеме.
— Бил! — изписках паникьосана.
Той веднага ме пусна.
— Извинявай — каза сдържано.
— Време е да си лягам — едва произнесох. — Страшно съм изморена.
Той ме свали внимателно на земята и ме погледна.
— Ти каза на онези вампири, че съм твоя — продължих.
— Да.
— Какво точно означава това?
— Означава, че ако се опитат да пият кръв от теб, ще ги убия — отвърна то. — Означава, че ти си за мен.
— Трябва да призная, че се радвам на постъпката ти, но не съм много сигурна какво точно включва това да съм твоя — изрекох внимателно. — А и не си спомням да съм давала съгласието си за това.
— Каквото и да е, вероятно е по-добре от парти с Малкълм, Лиам и Даян.
Нямаше намерение да ми даде ясен отговор.
— Ще ме заведеш ли в бара?
— Кога не си на работа?
— След два дни.
— Тогава след залез. Аз ще карам.
— Ти имаш кола?
— А как, мислиш, че се придвижвам насам-натам? — Може да е имало усмивка на сияещото му лице. Беше тръгнал и изчезваше от погледа ми в гората, когато каза през рамо: — Суки, накарай ме да се гордея.
Стоях права със зяпнала уста. Да бе, как пък не.
4.
ПОЛОВИНАТА ПОСЕТИТЕЛИ В „ПРИ МЕРЛОТ“ МИСЛЕХА, че Бил има нещо общо с ухапванията по телата на жертвите. Другите смятаха, че белезите са резултат от посещенията им в баровете на някой от по-големите градове и двете са си получили заслуженото, щом са се натискали да си лягат с вампир. Едни допускаха, че момичетата са били удушени от вампир, а други — че безразборните им сексуални контакти са ги довели до този край.
Но всеки в „При Мерлот“ беше обезпокоен, че още някоя жена ще пострада. Не знам колко пъти чух да ми казват да внимавам, да съм нащрек с приятеля си Бил Комптън, да заключвам вратите и да не пускам никого в къщата. Сякаш обикновено не правех точно това.
Джейсън дойде вкъщи да получи съчувствие и да изкаже подозрения, като мъж, който бе излизал и с двете жени. Говори цял час, а ние с баба се опитвахме да го окуражим да продължава да ходи на работа, както би постъпил всеки невинен човек. Но за първи път, доколкото си спомням, виждах привлекателния си брат угрижен. Не бях доволна, че има неприятности, но не ме беше и жал. Знам, че бе низко и подло от моя страна. Не съм съвършена. И то до такава степен, че въпреки смъртта на двете жени, които познавах, прекарах значителна част от времето си в чудене какво точно имаше предвид Бил, като каза да го накарам да се гордее с мен. Нямах идея какво облекло се смята за подходящо за посещение на вампирски бар. Нямах намерение да надяна някакъв идиотски костюм, както дочух да правят някои посетители на бара.