Острието на Фондацията
- Автор: Азимов Айзек
- Серия: Foundation #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кънчо Кожухаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Острието на Фондацията». Краткое содержание книги:
Гендибал гледаше как минават годините и черните и червените линийки образуват почти хипнотично преплитащ се мотив. Самият мотив, естествено, сам по себе си не означаваше нищо. Важни бяха символите, от които той бе съставен.
Тук-там се появяваше някое яркосиньо ручейче, набъбваше, разклоняваше се и ставаше ясно забележимо, а после се втичаше обратно в себе си и преминаваше в черно или червено.
Първият говорител каза:
— Отклоненията са в синьо — и чувството на антипатия, идващо и от двамата, изпълни пространството помежду им. — Ще ги срещаме отново и отново и накрая ще стигнем до Века на отклоненията.
Стигнаха. Човек със сигурност можеше да каже кога рушащият всичко феномен на Мулето мигновено е изпълнил Галактиката, понеже първичният радиант изведнъж се разду от разклоняващи се сини ручейчета — появяваха се повече, отколкото можеха да изчезнат — докато самата стая сякаш посиня, а линиите се удебелиха и белязаха стената с все по-ярко и ярко замърсяване. (Това бе точната дума.)
Синьото достигна апогея си, а после избледня, изтъня и се сви в едно-единствено отклонение за цял век, преди накрая да се просмуче напълно. Когато то изчезна и Планът се върна към черното и червеното, стана ясно, че тук е пипала ръката на Прийм Палвър.
Нататък, нататък…
— Това е настоящето — спокойно каза Първият говорител.
Нататък, нататък…
Всичко се сви в същински възел от плътно сплетено черно с много малко червено в него.
— Това е създаването на Втората империя — обади се отново Първият.
Той изключи първичния радиант и стаята се окъпа в естествена светлина.
Гендибал каза:
— Емоционално изживяване.
— Да — усмихна се Първият говорител, — и ти, доколкото успяваш, внимаваш да не идентифицираш емоцията. Няма значение. Нека отбележа някои неща, които ми трябват. Ще видиш, на първо място, почти пълната липса на синьото в отклоненията след Прийм Палвър — с други думи, през последните двадесет декади. Ще забележиш, че през следващите пет века няма разумна вероятност за нещо повече от петокласни отклонения. Ще забележиш също, че с усъвършенстванията на психоисторията сме започнали да съкращаваме периода за установяването на Втората империя. Както несъмнено разбираш, Хари Селдън — макар и да е бил съвършен гений — не би могъл да бъде всезнаещ. Ние сме подобрили неговата работа. Знаем за психоисторията повече, отколкото вероятно е знаел той. Селдън е приключил изчисленията си с Втората империя, а ние продължихме нататък. Наистина, ако мога да го спомена, без да засегна някого, новият Хиперплан, който подминава създаването на Втората империя, е до голяма степен мое дело и точно той ми осигури настоящия пост. Говоря ти всичко туй, за да ти спестя излишните приказки. Как можеш при това положение да се изхитриш със заключението, че Планът на Селдън е безсмислен? Той няма никакви недостатъци. Самият факт, че е оцелял след Века на отклоненията — с цялото ми уважение към Прийм Палвър — е най-доброто доказателство, че е безпогрешен. Къде е неговата слабост, млади човече, та да му лепваш етикета „безсмислен“?
Гендибал стоеше изправен, като че бе глътнал бастун.
— Прав си, Първи говорителю. Планът на Селдън няма недостатъци.
— Тогава значи оттегляш забележката си?
— Не, Първи говорителю. Това, че е лишен от недостатъци, е неговият недостатък. Безпогрешността му е фатална!
19
Първият говорител невъзмутимо следеше събеседника си. Беше се научил да контролира своето изражение и му бе забавно да наблюдава колко е тромав в това отношение Гендибал. При всяка размяна на реплики младият човек правеше всичко възможно да скрие чувствата си, но въпреки туй ги излагаше на показ.
Шандис безстрастно го заизучава. Слаб младеж, не много над средния ръст, с тънки устни и костеливи неспокойни ръце. Имаше тъмни, лишени от чувство за хумор очи, склонни да затаяват помислите му.
Първият говорител знаеше, че не е лесно този човек да бъде разубеден в твърденията си.
— Служиш си с парадокси, говорителю — рече той.
— Само изглежда, че са парадокси, Първи говорителю, понеже ние приемаме като даденост и не подлагаме на съмнение толкова много неща, свързани с Плана на Селдън.
— Тогава какъв е твоят въпрос?
— Самата основа на Плана. Всички знаем, че той няма да действа, ако неговото естество — или дори самото му съществуване — е известно на прекалено голяма част от хората, чието поведение е проектиран да предвижда.