Острието на Фондацията
- Автор: Азимов Айзек
- Серия: Foundation #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кънчо Кожухаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Острието на Фондацията». Краткое содержание книги:
Никой никога няма да разбере колко е спечелил Прийм Палвър — самият Палвър — в деня, когато младият Коул Бенджуам, тогава на по-малко от тридесет, бе отишъл да говори с него за възможните начини да се справят с Първата фондация. Бенджуам, който по-късно бе признат за най-големия теоретик след Селдън, никога не бе говорил за тази аудиенция, ала накрая беше станал двадесет и първият Първи говорител. Някои дори смятаха, че не толкова Палвър, колкото Бенджуам е стоял зад големите постижения на администрацията на Палвър.
Шандис се позабавлява с мисълта какво все пак може да каже Гендибал. Традицията изискваше, когато умните младоци за пръв път застанат насаме срещу Първия говорител, да изложат цялата си теза още в началното изречение. И те положително не биха поискали тази безценна първа аудиенция за нещо тривиално — нещо, което би могло да провали цялата им по-нататъшна кариера, като убеди Първия говорител, че са в лека категория.
Четири часа по-късно Гендибал се изправи пред него. Младежът не показваше никакви признаци на нервност, а спокойно изчакваше Шандис да заговори пръв.
— Ти помоли за частна аудиенция — рече Шандис — по важен въпрос. Би ли го резюмирал?
И Гендибал с тих глас, сякаш описваше какво е ял току-що на вечеря, каза:
— Първи говорителю, Планът на Селдън е безсмислен!
18
Стор Гендибал не се нуждаеше от свидетелските показания на другите, за да узнае цената си. Той не можеше да си спомни някога да не е разбирал, че е необикновен. Беше вербуван за Втората фондация още като десетгодишно момче от един агент, който явно бе опознал възможностите на неговия ум.
След това се бе справил забележително добре с обучението си и бе привлечен към психоисторията както космически кораб реагира на гравитационно поле. Психоисторията го бе привлякла и той бе кривнал към нея след прочита на написаното от Селдън за основните й положения, докато връстниците му още се опитваха да се справят с диференциалните уравнения.
На петнадесет години бе влязъл в Транторския галактически университет (както университетът на Трантор бе официално преименуван) след интервю, по време на което на въпроса какви амбиции има, бе отговорил твърдо: „Да стана Първи говорител, преди да навърша четиридесет години.“
Той не би си направил труда да се прицелва в креслото на Първия говорител, без да има нужната квалификация. Че ще го получи — така или иначе — му изглеждаше сигурно. Това, което си поставяше като цел, бе да го постигне на млади години. Дори Прийм Палвър се бе възкачил на този пост на четиридесет и две.
Изражението на интервюиращия за миг се промени при думите на Гендибал, но младежът вече имаше усет за психоезика и успя да разтълкува трепването. Знаеше — толкова сигурно, както ако интервюиращият го бе обявил — че в досието му ще бъде вписана малка забележка, гласяща, че няма да бъде манипулиран лесно.
Ами разбира се!
Гендибал възнамеряваше да бъде труден за манипулиране.
Сега беше тридесетгодишен. След два месеца щеше да навърши тридесет и една, а вече бе член на Съвета на говорителите. Оставаха му не повече от девет години да стане Първи говорител и той знаеше, че би могъл да го направи. Аудиенцията със сегашния Първи бе съдбоносна за плановете му и в старанието си да създаде точно необходимото впечатление той не бе пожалил усилия да доусъвършенства владеенето на психоезика.
Когато двама говорители от Втората фондация общуват помежду си, езикът на това общуване не прилича на никой друг в Галактиката. Това е език колкото на думи, толкова и на свободни жестове, а също и на доловени тенденции в менталните промени.
Чужд човек би чул малко или направо нищо, но по мисловен път за много кратко време биваше разменена огромна информация, макар начинът на общуване да беше неразбираем в буквалния му вид за всеки друг, освен за трети говорител.
Езикът на говорителите имаше предимството на скоростта и безкрайната изтънченост, ала и недостатъка да прави почти невъзможно скриването на истинското мнение.
Гендибал добре знаеше собственото си мнение за Първия говорител. Той чувстваше, че Киндор Шандис е човек, прехвърлил разцвета на менталните си способности. Първият говорител — според оценката на Гендибал — не очакваше каквато и да е криза, не бе готов да я посрещне и нямаше схватливостта да се справи с нея, ако тя наистина се появеше. При цялата си добронамереност и дружелюбие Шандис бе изтъкан от онази материя, която съставляваше катастрофите.