Острието на Фондацията
- Автор: Азимов Айзек
- Серия: Foundation #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кънчо Кожухаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Острието на Фондацията». Краткое содержание книги:
— Струва ми се, че Хари Селдън е разбирал това. Мисля дори, че го е превърнал в една от двете фундаментални аксиоми на психоисторията.
— Той не е предвидил Мулето, Първи говорителю, и затова не би могъл да предвиди до каква степен хората от Първата фондация ще бъдат обзети от мисълта за Втората фондация, след като Мулето им е показал колко важна е тя.
— Хари Селдън… — за миг Първият говорител потръпна и млъкна.
Физическият облик на Хари Селдън бе познат на всички членове на Втората фондация. Неговите изображения — двумерни и тримерни, фотографски и холографски, на барелеф и в цял ръст, седнали и прави — се срещаха навсякъде. Но всички те го показваха в последните няколко години от живота му. Всичките бяха на стар и благ мъж с лице, набраздено от мъдростта на възрастта, символизиращо квинтесенцията на напълно узрелия гений.
Сега обаче Първият говорител си спомни, че е виждал фотография, за която се твърдеше, че е на Селдън като младеж. Никой не й обръщаше внимание, защото мисълта за един млад Селдън съдържаше едва ли не вътрешно противоречие. Ала той все пак я бе разглеждал и сега внезапно му хрумна, че Стор Гендибал прилича изключително много на младия Селдън.
Странно! Това бе от ония суеверия, които от време на време влияят на всеки човек, колкото и да е рационален. Беше се полъгал по убягващото сходство. Ако имаше фотографията пред себе си, сигурно веднага би забелязал, че сходството е илюзорно. Но защо тая глупава мисъл му бе хрумнала сега?
Той се окопити. Трепването му бе траяло само миг — мимолетно дерайлиране на мисълта — твърде кратко, за да бъде забелязано от когото и да било, освен от друг говорител. Гендибал можеше да го тълкува както си ще.
— Хари Селдън — отново и твърдо подхвана той, — добре е знаел, че има безброй много възможности, които не би могъл да предвиди, и точно по тази причина е основал Втората фондация. Ние също не сме предвидили Мулето, но когато е връхлетял върху ни, веднага сме разбрали какво представлява и сме го спрели. Ние не сме предвидили, че след това Първата фондация ще бъде обзета от мисълта за нас, но сме забелязали, когато е станало, и сме я спрели. Къде тук можеш да откриеш евентуална грешка?
— Първо на първо — рече Гендибал, — натрапчивата идея на Първата фондация относно нас самите все още не е отминала.
В почтителността, с която говореше, имаше значителен спад. Бе забелязал потрепването в гласа на Първия говорител (така реши Шандис) и го бе разтълкувал като несигурност. Това трябваше да бъде контрирано.
— Нека да предугадя — живо каза той. — В Първата фондация ще има хора, които, сравнявайки трескавите затруднения на първите почти четири века съществуване със спокойствието на последните двадесет декади, ще стигнат до заключението, че то не би могло да се случи, ако Втората фондация не се е погрижила добре за Плана — и, разбира се, ще бъдат прави да смятат така. Те ще решат, че Втората фондация може би всъщност въобще не е била унищожена — и, разбира се, пак ще са прави. Наистина ние получихме доклади, че на Терминус, планетата-столица на Първата фондация, има един млад мъж, член на тяхното правителство, който е напълно убеден в това… Забравих му името…
— Голан Тривайз — меко каза Гендибал. — Аз забелязах пръв този факт в докладите и отправих въпроса към твоя кабинет.
— О? — рече Първият говорител с преувеличена учтивост. — И как така насочи вниманието си към него?
— Един от нашите агенти на Терминус изпрати дълъг доклад за новоизбраните членове на техния Съвет — съвършено рутинна разработка — от ония, дето обикновено се изпращат и биват пренебрегвани от всички говорители. Този доклад обаче привлече погледа ми поради характеристиката на един нов съветник, Голан Тривайз. Според описанието той е необикновено самоуверен и войнствен.
— Разпознал си сроден дух, така ли?
— Съвсем не — резервирано отвърна Гендибал. — Изглежда безразсъден човек, който изпитва удоволствие да върши странни неща — дейност, която не ми подхожда. Както и да е, аз поисках задълбочено проучване. Не ми трябваше много време, за да реша, че от него би се получил отличен материал за нас, ако го бяхме вербували в по-ранна възраст.
— Може би — рече Първият говорител, — но ти знаеш, че на Терминус не вербуваме никого.
— Това ми е добре известно. Във всеки случай, дори без да е минал нашето обучение, той има необикновена интуиция. Разбира се, напълно неовладяна. Поради това не бях особено изненадан, задето е схванал факта, че Втората фондация все още съществува. Самият Тривайз обаче ми се видя достатъчно важен, за да изпратя бележка до твоя кабинет.