Острието на Фондацията
- Автор: Азимов Айзек
- Серия: Foundation #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кънчо Кожухаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Острието на Фондацията». Краткое содержание книги:
— Точно тъй, Първи говорителю. Ще ми се аз да се бях сетил за този израз. Какъв е бил Мулето? Мутант. Но откъде е дошъл? Как се е появил? Никой всъщност не знае. Дали не би могло да има и други?
— Очевидно не би могло. Това, което със сигурност се знае за Мулето, е, че е бил стерилен. Оттук идва и прозвището му. Или си мислиш, че е само легенда?
— Нямам предвид потомците на Мулето. Не е ли възможно той да е отклонил се от правия път член на нещо, което всъщност е било или се е превърнало в значителна група от хора с неговите възможности — хора, които по някакви съображения не рушат Плана на Селдън, а го поддържат?
— А защо, в името на Галактиката, да го поддържат?
— А защо ние го поддържаме? Ние планираме такава Втора империя, в която да взимаме — или, по-скоро, нашите интелектуални потомци да взимат — решенията. Ако някоя друга група поддържа Плана по-ефективно дори и от нас, те не могат да ни оставят вземането на решенията. Те ще ги взимат — само че до какво ще доведе това? Не трябва ли да се опитаме да открием в какъв вид Втора империя ни наблъскват?
— И как предлагаш да го открием?
— Защо кметът на Терминус е пратил в изгнание Голан Тривайз? По този начин тя е дала възможност на една потенциално опасна личност да се движи свободно из Галактиката. Не мога да повярвам, че го е направила от хуманни мотиви. В исторически план управниците на Първата фондация винаги са действали реалистично, което обикновено означава „без никакво уважение към морала“. Един от техните герои — Салвор Хардин — даже е проповядвал против морала. Не, аз мисля, че Бранно е действала под натиска на агентите на Антимулетата, ако използвам твоя израз. Мисля, че те са вербували Тривайз и той е острието на опасността, насочена срещу нас. Смъртна опасност.
И Киндор Шандис каза:
— В името на Селдън, може би си прав. Само че как ще успеем да убедим Масата в това?
— Първи говорителю, ти подценяваш твое превъзходителство.
VI. ЗЕМЯТА
21
Тривайз бе разпален и раздразнен. Двамата с Пелорат току-що бяха приключили обяда си и седяха в малкия кът за хранене.
— Само от два дни сме в космоса, а се чувствам съвсем комфортно, макар да ми липсват свежият въздух, природата и всичко подобно — заяви Пелорат. — Странно! Като че ли никога не съм забелязвал тия неща, докато ме заобикаляха отвсякъде. Все пак с моята вафла и този твой забележителен компютър разполагам с цялата си библиотека — или поне с онова, което има значение. Сега въобще не се усещам уплашен от туй, че съм в космоса. Изумително!
Тривайз издаде неясен звук. Очите му сякаш гледаха навътре.
Пелорат внимателно продължи:
— Не смятам да ти се бъркам, Голан, но ми се струва, че не ме слушаш. Не че съм кой знае колко интересна особа — нали разбираш, винаги съм си падал малко нещо досадник. Все пак, виждаш ми се умислен по особен начин. Да няма нещо тревожно? Слушай, недей да се боиш да ми кажеш. Предполагам, че не мога да направя кой знае какво, но, скъпи приятелю, няма да изпадна в паника.
— Нещо тревожно? — Тривайз като че ли се сепна и леко се намръщи.
— Имам предвид кораба. Нали е някакъв нов модел; предполагам, може нещо да не му е наред — Пелорат си позволи да пусне лека, неуверена усмивка.
Тривайз живо поклати глава.
— Много тъпо от моя страна да те държа в такава неизвестност, Янов. Корабът е съвсем наред. Работи идеално. Проблемът е там, че търсих хиперреле.
— Аха, разбирам… Само дето не ми е ясно. Какво значи хиперреле?
— Ще ти обясня, Янов. Аз съм във връзка с Терминус. Най-малкото мога да вляза във връзка с него винаги, когато поискам, а и Терминус на свой ред може да влезе във връзка с нас. Те знаят местоположението на кораба, понеже са следили траекторията му. Даже и да не я бяха наблюдавали, щяха да ни открият, като сканират близкия космос за маса, която да извести за наличието на кораб или евентуално на метеорит. После обаче биха могли да открият енергийния десен, по който не само ще различат кораб от метеорит, но и ще разпознаят конкретния кораб, защото няма два звездолета, които да използват енергията по съвсем еднакъв начин. В известен смисъл енергийният ни десен си остава характерен, независимо какви приспособления или уреди включваме и изключваме. Разбира се, корабът може да е непознат, ала ако неговият енергиен десен е бил записан на Терминус — какъвто е нашият случай — той ще бъде идентифициран веднага, щом го открият.
— Струва ми се, Голан, че напредъкът на цивилизацията не е нищо друго освен ограничаване на възможността да се усамотиш.
— Може би си прав. Рано или късно обаче ние ще трябва да минем през хиперпространството, защото иначе ще бъдем осъдени да останем цял живот на един-два парсека от Терминус и въобще да не направим междузвездно пътуване. От друга страна, при преминаване през хиперпространството, нашият курс в обикновеното пространство се прекъсва. Просто се придвижваме от тук до там — имай предвид, че понякога дупката е стотици парсека — за един миг. Изведнъж се оказваме много далеч в посока, която е ужасно трудно, да се предвиди, и на практика повече не можем да бъдем открити.