Острието на Фондацията
- Автор: Азимов Айзек
- Серия: Foundation #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кънчо Кожухаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Острието на Фондацията». Краткое содержание книги:
— И, доколкото мога да съдя по държането ти, има нещо ново?
— След като благодарение на високоразвитите си интуитивни способности е разбрал, че ние съществуваме, той го е използвал по характерния си недисциплиниран маниер и в резултат е бил изгонен от Терминус.
Първият говорител вдигна вежди.
— Ти изведнъж спря. Искаш да оценя какво значение има всичко това? Без да използвам компютъра си, правя наум груба апроксимация на Селдъновите уравнения и предполагам, че един проницателен кмет, който е способен да заподозре съществуването на Втората фондация, ще предпочете да няма под носа си някакъв недисциплиниран индивид, дето да вдигне патардия из цялата Галактика и така да обърне внимание на гореспоменатата Втора фондация за опасността. Смятам, че Бранно Бронза е решила, че за Терминус е по-безопасно Тривайз да не е на планетата.
— Тя би могла да затвори Тривайз или да нареди тихомълком да го убият.
— Както добре знаеш, уравненията не са достоверни, когато се прилагат за отделни индивиди. Те са разчетени само за човечеството като цяло. По тая причина индивидуалното поведение е непредсказуемо и е възможно да се предположи, че кметът на Терминус е човечна жена, която смята затвора, да не говорим пък за убийството, за жестокост.
Известно време Гендибал не отвърна нищо. Това мълчание бе твърде красноречиво и той го задържа точно толкова, че Първият говорител да изпита неувереност, без обаче да предизвика у него самозащитен гняв.
Пресметна времето до секунда и сетне каза:
— Моята преценка е друга. Аз мисля, че в този момент Тривайз представлява режещото острие на най-голямата заплаха за Втората фондация през цялата й история — опасност, по-голяма дори и от Мулето!
20
Гендибал беше доволен. Силата на изказването му свърши добра работа. Първият говорител не го очакваше и загуби душевното си равновесие. От тоя момент камшикът бе в ръката на Гендибал. Дори да съществуваше и най-малко колебание за това, то се разсея при следващата забележка на Шандис.
— Това има ли нещо общо с твоето убеждение, че Планът на Селдън е безсмислен?
Гендибал заложи на абсолютната увереност, като продължи с дидактичен тон, който не би позволил на Първия говорител да се окопити.
— Първи говорителю, съмнително е дали Прийм Палвър е върнал Плана към първоначалния му курс след отчайващата анормалност на Века на отклоненията. Проучи първичния радиант и ще видиш, че отклоненията не изчезват, преди да минат две десетилетия от смъртта на Палвър, и че след туй не се появяват нови. Заслугата ще да е на Първите говорители след Палвър, но и това изглежда неправдоподобно.
— Неправдоподобно? Сигурно никой от нас не може да се сравнява с Палвър, но защо пък неправдоподобно?
— Ще ми позволиш ли да ти го демонстрирам, Първи говорителю? Като използвам математическия апарат на психоисторията, аз мога ясно да покажа, че шансът отклоненията да изчезнат напълно е микроскопично малък, каквото и да предприеме Втората фондация. Естествено, ако нямаш време или желание за демонстрацията, която ще отнеме половин час пълно внимание, твое право е да не се съгласиш. Като алтернатива аз пък мога да поискам обща среща на Масата на говорителите и да го демонстрирам там. Това обаче за мен ще означава загуба на време и ненужно противопоставяне.
— Да, и евентуална загуба на престиж за мен. Демонстрирай го сега. Само че, едно предупреждение — Първият говорител правеше героични усилия да се съвземе. — Ако това, дето ще ми покажеш, е без особена стойност, няма да го забравя.
— Ако се окаже, че му липсва стойност — каза Гендибал с небрежна гордост, която направо го размаза, — незабавно ще получиш оставката ми.
Всъщност работата отне доста повече от половин час, понеже Първият говорител оспорваше математическия апарат с почти яростна настойчивост.
Гендибал навакса част от времето с ловко боравене с микрорадианта. Устройството — то можеше да локализира всяка част от огромния План холографски и не изискваше нито стена, нито конзола с размерите на бюро — бе влязло в употреба само преди десетина години и Първият говорител така и не се бе научил да го управлява. Гендибал знаеше това. И Киндор Шандис знаеше, че той го знае.
Гендибал прихвана микрорадианта с палец и започна да го управлява с другите четири пръста, служейки си с ръката така, сякаш боравеше с музикален инструмент. (Той дори бе написал малка статия за тази аналогия.)
Уравненията, които извеждаше (или намираше с уверена лекота) се движеха трескаво напред-назад, за да съпровождат неговия коментар. Ако бе нужно, използваше дефиниции, полагаше аксиоми и правеше графики — двумерни и тримерни, да не говорим за проекциите на многомерните съотношения.