Острието на Фондацията

Стоеше си на него — остарял, но все още напълно способен да изпълнява задълженията си. Косата му бе сива, но тя винаги си е била светла, а и той не я оставяше да стане по-дълга от един инч, така че цветът едва ли имаше значение. Очите му бяха избеляло сини, а дрехите му съответстваха на размъкнатия стил на транторските фермери.

Първият говорител би могъл, стига да поиска, да мине сред жителите на Дем за някого от тях, но въпреки това скритата му сила съществуваше. Той можеше по всяко време да фокусира очите и ума си върху някого от тях и след това този някой би действал според волята му, без да си спомня нищо от извършеното.

Това се случваше рядко. Какво рядко — почти никога. Златното правило на Втората фондация гласеше: „Не прави нищо, освен ако ти се наложи, а когато ти се наложи, се колебай.“

Първият говорител леко въздъхна. Животът в стария университет, не много далеч от мрачното величие на руините на имперския дворец, от време на време караше човек да се замисли, доколко е златно това правило.

През дните на Великия грабеж то се беше натегнало почти до скъсване. Нямаше начин Трантор да оцелее, без да се пожертва Планът на Селдън за изграждането на Втора империя. Щеше да е хуманно да се спасят четиридесет и пет милиарда души, но то не можеше да стане, без да се запази сърцевината на Първата империя, което само би отложило часа на разплатата. След няколко века това би довело до далеч по-голямо унищожение и навярно Втората империя никога…

Тогавашните Първи говорители бяха работили десетилетия над ясно предвидимия Грабеж, но не бяха намерили решение — нямаше как да се осигури едновременно спасяването на Трантор и евентуалното изграждане на Втора империя. Трябваше да се избере по-малкото зло и Трантор бе умрял!

Тогавашните членове на Втората фондация се бяха изхитрили — по ръба на бръснача — да спасят университетско-библиотечния комплекс и дори и за това винаги се бяха чувствали виновни. Макар никой да не бе доказал, че спасяването на комплекса е довело до метеоритния възход на Мулето, интуитивно се приемаше, че между двете събития съществува връзка.

За едното чудо това не бе погубило всичко!

Все пак след десетилетията на Грабежа и Мулето бе дошъл Златният век на Втората фондация.

Преди него за повече от две и половина столетия хората й се бяха заровили като къртици в Библиотеката с едно-единствено намерение — да не се пречкат на пътя на имперците. Работеха като библиотекари в онова разпадащо се общество, което полагаше все по-малки грижи за вече съвсем погрешно именуваната „Галактическа“ библиотека, която постепенно излизаше от строя, а това идеално отговаряше на целите на Втората фондация.

Беше позорен живот. Те просто консервираха Плана, докато на края на Галактиката Първата фондация се биеше жестоко срещу все по-силни врагове, без да бъде подпомагана от Втората фондация, нито пък да знае нещо за нея.