Острието на Фондацията
- Автор: Азимов Айзек
- Серия: Foundation #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кънчо Кожухаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Острието на Фондацията». Краткое содержание книги:
Не друг, а Великият грабеж освободи мощта на Втората фондация — още една причина (младият Гендибал, който имаше достатъчно кураж, наскоро заяви, че тя всъщност е била главната) да се позволи да се стигне до Грабежа.
След него Империята вече не съществуваше и оттогава нататък оцелелите транторианци нито веднъж не влязоха в територията на Втората фондация, без да бъдат поканени. По тоя въпрос хората казваха, че университетско-библиотечният комплекс, който бе преживял Грабежа, е преживял също и Великото възраждане. Запазени бяха и руините на Двореца. Почти навсякъде другаде металът бе изчезнал от планетата. Огромните безкрайни коридори бяха заравяни, запълвани, деформирани, унищожавани, зарязвани — под слой камъни и пръст — навсякъде, освен тук, където металът все още обграждаше древните открити площи.
Мястото можеше да се разглежда като огромен паметник на някогашното величие, като гробница на Империята, но за транторианците — за демяните! — то бе обитавано от духове и пълно с призраци, тъй че по-добре беше да не ги тревожиш. Единствено хората от Втората фондация пристъпваха из древните коридори или докоснаха титановия блясък на метала.
И даже при тези условия всичко насмалко да пропадне заради Мулето.
Мулето бе дошъл на Трантор. Ами ако беше открил същността на света, на който е пристигнал? Физическите му оръжия далеч надминаваха оръжията, с които разполагаше Втората фондация, а менталните бяха почти равностойни. Втората фондация винаги щеше да бъде възпирана да не върши нищо освен необходимото и от знанието, че почти всяка надежда за спечелване на непосредствената битка предполага още по-големи загуби. Ако не бе Байта Даръл и нейната краткотрайна намеса… а и това бе станало без помощта на Втората фондация!
Но накрая дойде Златният век, когато тогавашните Първи говорители някак си успяха да се активизират, да спрат Мулето насред завоевателската му кариера и да поставят разума му под контрол; сетне съумяха да възпрат самата Първа фондация, когато тя нахитря и започна прекалено да любопитства за същността и самоличността на Втората. Прийм Палвър, деветнадесетият Първи говорител и най-великият от всички, бе успял да отстрани опасността — не без ужасно жертвоприношение — и бе спасил Плана на Селдън.
Сега, сто и двадесет години по-късно, Втората фондация отново, както някога, се криеше в обитаваната от духове част на Трантор. Криеше се вече не от имперците, а от Първата фондация, която беше почти толкова голяма, колкото бе била Галактическата империя, и дори я надминаваше в техническо отношение.
Очите на Първия говорител се затвориха от приятната топлина и той изпадна в онова неопределено състояние на отпуснатост, което не беше сън, но не беше и съзнателно мислене.
Стига с тази меланхолия. Всичко ще бъде наред. Трантор все още е столица на Галактиката, защото на нея се намира Втората фондация, а тя е могъща и контролира нещата по-уверено, отколкото самият император.
Първата фондация ще бъде задържана и поведена и ще се задвижи в правилната посока. Колкото и забележителни да бяха корабите и оръжията й, те не биха могли да направят нищо, тъй като при необходимост нейните ключови лидери можеха да бъдат контролирани ментално.
И тогава ще дойде Втората империя, но тя няма да прилича на Първата. Тя ще е федеративна империя, чиято отделни части до голяма степен ще се самоуправляват, така че да не се изявява видимата сила и действителната слабост на единното централизирано управление. Новата империя ще бъде по-свободна, по-еластична, по-подвижна, по-издръжлива на напрежение и винаги — винаги! — ще бъде направлявана от стоящите в сянка мъже и жени от Втората фондация. Трантор пак ще бъде столица — по-могъщ с четиридесетте си хиляди психоисторици, отколкото някога с четиридесет и петте милиарда жители…
Първият говорител рязко се пробуди. Слънцето бе слязло доста ниско. Дали беше мърморил? Дали не бе казал нещо на глас?
Ако Втората фондация трябваше да знае много и да говори малко, ръководещите я говорители трябваше да знаят още повече и да говорят още по-малко, а Първият, естествено, да знае най-много и най-малко да говори.
Той криво се усмихна. Винаги бе тъй изкусително да станеш патриот на Трантор — да виждаш целта на Втората империя във възстановяването на транторианското владичество. Селдън бе предупредил за това; той дори го бе предвидил — пет века преди наистина да се случи.
Първият говорител обаче не бе спал твърде дълго. Все още не беше време за аудиенцията с Гендибал.
Шандис очакваше с нетърпение тази среща. Гендибал бе достатъчно млад, за да се вглежда в Плана със свежи очи, и достатъчно прозорлив, за да различи онова, което другите не можеха. Съвсем не бе изключено Шандис да се поучи от онова, което младокът имаше да каже.