Изкуплението на Алтал
- Автор: Эддингс Дэвид, Едингс Лий
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венелин Мечков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изкуплението на Алтал». Краткое содержание книги:
— Аз също, признавам го най-чистосърдечно. Започнах да руша преградата още преди да почнеш да броиш. Нищо не се получи обаче. Щом започна да броиш, преградата веднага се срина.
— Това означава ли, че винаги, когато пожелая да събеседваме по този начин, ще трябва да броя: едно, две, три…
— Съвсем не, приятелю. Сега съм в теб и вече няма да се отървеш от мен.
— Ще ми трябва известно време, за да свикна с това. Досега никой не бе влизал в главата ми.
— Това наистина ли е толкова неприятно?
— Всъщност, не е.
— Сега вече винаги ще бъде с теб, където и да си.
— Не мислех да си тръгвам без теб, Еми. Тъкмо исках да си поговорим за това. Няма да тръгна за никъде без теб, котенце, та ако ще и светът да се сгромоляса. Светът за мен не е важен. Ти си важната.
— Моля те, Алтал, не говори така.
Гласът й, който чуваше в главата си, сякаш се топеше.
— Като говориш такива неща, затрудняваш мислите ми — поясни тя.
— Забелязах. Ако ще говорим по същество обаче, стана ясно, че това ще се получи, още в момента, когато пристигнах тук. Ти тогава ме заговори на глас, а една говореща котка не е нещо естествено в този свят. Сега просто направихме поредна стъпка напред. Такава стъпка, че няма да ти се наложи да пропилееш още няколко хиляди години, за да ме научиш как да ползувам Книгата. Бихме могли да тръгнем още сега, ако не идваше зима.
Той я изгледа и повдигна въпросително вежди.
— След като вече отвори вратата, през нея започнаха да проникват всякакви неща — каза той на глас. — Не бих искал да ме възприемеш като критикар, Еми, но ако питаш мен, не би трябвало да си мислиш такива неща.
Тя го погледна за миг, след което скочи от леглото и се отдалечи.
— Да не би да се засрами, Еми? — попита я той кротко.
Тя се обърна към него и изсъска.
ВТОРА ЧАСТ
Събирането
Глава 7
— Не влизай там, Алтал! Какво има там не е твоя работа!
— Тази врата ти я отвори, Еми — отвърна кротко той. — Сигурно ти е ясно, че през нея може да се преминава в двете посоки.
— Просто си гледай работата и престани да надничаш. Ще трябва да започнеш да внимаваш повече, когато ти говоря. Когато ти назовавам думата, която трябва да използуваш, аз ти изпращам картинен образ на това, което ще направи тази дума. Длъжен си да задържиш в главата си както образа, така и самата дума. Думата, взета сама по себе си, е просто звук, приятелю. Ако просто започнеш да предизвикваш шум, нищо няма да се получи. А сега опитай отново.
— След колко време ще тръгнем на път?
— След месец. Най-много след месец и половина. Настъпи ли пролетта, ще тръгнем веднага, независимо дали си готов, или не.
— Ще трябва ли да вземем нещо от Арум?
— Да, Ножа.
— Кой нож? Този, с който ще убия Генд ли?
— Ще престанеш ли?
— Нали това е смисълът на цялата работа? Генд пречи на делата на Дейвос и заради това аз ще трябва да освободя света от него. Това занимание не ми е съвсем непознато, Еми. Правил съм го и преди. Аз съм преди всичко крадец, но извършвам и убийства, стига да са добре заплатени. Предположих, че точно това имаш предвид.
— Съвсем определено не!
— Решението е съвсем просто, Еми, и дори няма да ти се наложи да изцапаш малките си лапички. Ще отидем в Арум и ще приберем ножа. След това ще отидем в Некверос и аз ще прережа гърлото на Генд с него.
— Ножът няма такава функция, Алтал. Върху неговото острие е написано нещо. Има някои хора, които ще ни бъдат потребни. Ще можем да разберем кои са благодарение на това, че ще им е по силите да прочетат текста.
— Това не ти ли се струва малко странно? Защо по-добре не се свържеш с брат си и не го попиташ кои са тези хора? Той ще ти каже, и след това ще ги издирим.
— Не се действува така, Алтал. Обстановката се променя. Ако събитията се развият по един начин, ще ни трябват едни хора. Развият ли се по друг начин, ще са ни необходими други. Именно обстоятелствата ще определят кои точно хора ще ни бъдат необходими.
— Това какво означава? Че текстът върху острието на ножа ще се променя според обстоятелствата?
— Не, текстът няма да се промени, приятелю. Ще се промени прочитът му.
— Почакай малко. Нима текстът не се възприема по един и същ начин от всички?
— Разбира се, че не. Всеки, който прочете какъвто и да било текст, го разбира по свой начин. Когато ти погледнеш текста върху острието, ще съзреш определена дума. Други хора ще видят други думи. Трети въобще няма да съзрат думи — ще приемат знаците само като украса. Хората, които са ни нужни, ще видят дадена дума и ще я произнесат на глас.