Изкуплението на Алтал
- Автор: Эддингс Дэвид, Едингс Лий
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венелин Мечков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изкуплението на Алтал». Краткое содержание книги:
— Защото няма да успееш да навлезеш на повече от километър в Некверос. Не забравяй, че Генд те изпреварва с около седем хиляди и петстотин години. Той знае как да използува своята Книга по начини, които не можеш дори да си представиш. Използуването на една Книга е много сложен процес. Трябва да си в такава степен погълнат от нея, че думите й да ти идват наум автоматично.
После го огледа изпитателно.
— Алтал, наистина ли ме обичаш?
— Разбира се, че те обичам. Не е необходимо да ме питаш. Какво общо обаче има това с нашия разговор?
— Алтал, това е от изключително значение. Любовта ти трябва да е всеотдайна. Иначе нищо няма да се получи.
— Какво няма да се получи?
— Струва ми се, че открих начин, по който да изхитруваме. Имаш ли ми доверие, приятелю?
— Да ти имам доверие? След като толкова пъти скочи върху мен, като се промъкна скришом иззад гърба ми? Не ставай смешна.
— Какво искаш да кажеш?
— Че си хитруша, малко котенце. Много те обичам, мила моя, но не съм толкова глупав, че да ти имам доверие.
— Това бе само игра, така че въобще не трябва да му обръщаш внимание.
— Какво общо имат любовта и доверието с отърваването от Генд и от Книгата му?
— Знам как трябва да се използува нашата Книга, а ти не го знаеш. Затова пък в твоя свят ти умееш да вършиш неща, които на мен не са ми по силите.
— Това е доста точна формулировка на проблема. Как ще го решим?
— Трябва да разрушим бариерите между нас, но това предполага да си имаме пълно доверие. Трябва да получа достъп до разума ти, за да мога да ти казвам какво да правиш и коя дума от Книгата трябва да произнесеш, за да го направиш.
— А после какво? Да те прибера в джоба си и да отидем заедно да убием Генд?
— Нещата са малко по-сложни, Алтал. Според мен ще ме разбереш по-добре, след като разрушим преградата между твоя и моя разум. Първото нещо, което трябва да направиш, е да разтвориш своя. Разтвори го, за да проникна в него.
— Какво имаш предвид?
— Мисли си за светлина. Или за мрак. Или за пустота. Просто изключи разума си.
Алтал се опита да изпразни разума си от мисли, обаче това почти никога не се получава. Разумът е като непослушно дете. Ти му казваш да спре, а то започва да тича още по-бързо.
— Ще трябва да опитаме друг начин — каза Есмералда и ушите й прилепнаха от раздразнение. — Да видим например… — тя се поколеба. — Иди до южния прозорец и се вгледай в планините на Кагвер. Започни да броиш дърветата по най-близката от тях.
— Да броя дърветата ли? Защо?
— Защото аз ти казвам. Не ми задавай повече глупави въпроси. Почвай да броиш.
— Добре де, Еми, не се вълнувай чак толкова — отвърна Алтал и отиде до южния прозорец. Най-близката планина се намираше на около километър и нещо от Дома. Алтал започна да брои покритите със сняг дървета. Снегът почти напълно заличаваше контурите им и броенето бе трудно.
— Отдалечи се малко от мен.
Гласът й сякаш се обади точно зад дясното му ухо и той изненадано извърна глава. Знаеше, че тя не се е покатерила на рамото му, обаче почти усещаше горещия й дъх до лицето си.
Есмералда продължаваше да седи на леглото на няколко метра от него.
— Помолих те да се отдалечиш малко, приятелю. — Гласът й сякаш прозвуча в самата му глава. — Трябва ми малко повече пространство.
— Какво правиш всъщност? — възкликна той.
— Тихо. Работя.
Стори му се, че в главата му нещо започва да се движи.
— Престани да шаваш — чу гласа й. — Не заемам чак толкова много място.
После усещането, че някой е нахълтал в тялото му, започна да избледнява и разумът му усети нежното й мъркане.
— Вече си мой — тържествуващо каза мъркащият глас.
— Какво става? — попита разтревожено Алтал.
— Вече няма да е необходимо да разговаряме на глас, приятелю. — Той усети дъха й върху разума си. — След като вече се настаних тук, съм в състояние да чувам мислите ти. А и ти можеш да чуеш моите, стига да си направиш труда да се вслушаш.
— Как го направи?
— Вече просто произнасяй думите наум, Алтал. Когато едновременно мислиш и произнасяш мислите си гласно, се появява много неприятно ехо.
— Ти сега наистина ли си тук? — помисли си той.
— Съзнанието ми е вече в теб. То се намира също и върху леглото, но да присъствуваш с разума си едновременно на две места е съвсем лесно. Тук има повече пространство, отколкото очаквах. По-умен си, отколкото предполагах. Че си и поетична душа, отгоре на всичко.
— Ти ще престанеш ли да си пъхаш носа насам-натам?
— Съвсем нямам такова намерение, приятелю. Ти не знаеше ли, че котките са любопитни животни?
— Как успя да проникнеш така бързо в главата ми? Мислех си, че това ще отнеме много време.