Изкуплението на Алтал
- Автор: Эддингс Дэвид, Едингс Лий
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венелин Мечков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изкуплението на Алтал». Краткое содержание книги:
— Това е Пехал! Пази се, Алтал, той е много опасен!
— Нали той беше един от хората на Генд?
— По-точно би било да кажеш, че е едно от животните на Генд. В Пехал не е останало почти нищо човешко. Сигурна съм, че ще се опита да те убие.
— Мнозина са се опитвали да го направят, Еми — отвърна той. Измъкна се изпод наметалото и посегна към копието си.
— Не се опитвай да се биеш с него, Алтал. Той е пълен дивак и е много жесток. Ще се опита да отклони вниманието ти с приказки, за да те подмами в обсега на меча си. Предполагам, че и без това си търси закуска.
— С хора ли се храни? — възкликна Алтал.
— Това е една от най-милите му привички.
— Струва ми се, че знам как да го задържа на разстояние — каза Алтал и се усмихна.
Чу се пукот на счупени съчки и Алтал се скри зад едно дърво.
Човекът бе огромен, а скотското му лице бе лишено от човешки черти. Пробиваше си път през гората, като размахваше огромен меч, който очевидно не бе направен от бронз.
— Къде си? — изрева с груб животински глас.
— Нейде тук — отвърна Алтал. — Според мен не би трябвало да се доближаваш повече.
— Покажи се!
— Защо?
— Защото искам да те видя!
— Не съм чак толкова привлекателен.
— Покажи се! — изрева повторно звярът.
— Е, щом си рекъл, ще се покажа — отвърна любезно Алтал, излезе иззад дървото и се вгледа внимателно в тежко въоръжения дивак. След това каза „деу“.
Дивакът се извиси във въздуха и изрева от изненада.
— Това е само малка предпазна мярка, приятелю — поясни възпитано Алтал. — Струва ми се, че тази сутрин не си в настроение. Може би храносмилането ти не е наред.
— Свали ме на земята!
— И защо? Там си си добре.
Оскотелият дивак заразмахва меча си, сякаш се опитваше да разруши това, което го държеше във въздуха.
— Нали няма да възразиш, ако го огледам? — попита Алтал, протегна ръка напред и каза „гвем“.
Огромният меч се измъкна от ръката на великана и послушно полетя към Алтал.
— Бива си го! — каза той, след като претегли с ръката си тежкото оръжие.
— Върни ми го!
— Съжалявам. На теб и без това няма да ти трябва повече.
Алтал забучи тежкия меч в земята и след това прибра и камата и кесията на скота.
Пехал започна да реве, дивашкото му лице се разкриви от гняв.
Алтал отново повдигна ръка и повтори „Деу“.
Пехал се издигна на още десетина метра във въздуха. Лицето му побеля, очите му се разшириха и той престана да мърда.
— Каква е гледката оттам? — попита Алтал. Цялата тази история започна да му доставя удоволствие. — А дали пък не би искал да огледаш света от малко по-голяма височина? От няколко километра, да кажем? Само пожелай и веднага ще го изпълня.
Пехал го погледна с очи, изпълнени с внезапен ужас.
— Разбрахме ли се, приятелю? — попита Алтал. — Когато видиш отново Генд, предай му много здраве от мен и му кажи да престане с тези игрички. Вече не работя за него, така че няма право на никакви претенции към мен.
Алтал взе новите си придобивки. Кесията прибра в джоба си, измъкна новия си меч от земята и го удари с дръжката на камата. Мечът изкънтя. Той прокара пръст по острието. Изглеждаше много по-остър от бронзовия.
— Много мило — промърмори Алтал, после погледна Пехал.
— Искам да ти изразя моята благодарност, приятелю — каза му с насмешка. — В замяна за тези дарове мога да ти дам старото си оръжие. Тъй като си много по-благороден от мен, едва ли ще ми се разсърдиш.
Захвърли бронзовите си оръжия на земята и каза:
— Някой от тези дни ще трябва пак да си поиграем. Сигурен съм, че днешният ще ти се стори много приятен.
— Да не би да си решил да го оставиш там горе? — попита с укор Еми.
— Е, тази нощ ще залезе едновременно със слънцето. Или ако не точно тази нощ, то следващата. Или по-следващата. Не е ли по-добре да закусим и да продължим пътя си?
Тя се опита да сдържи смеха си, но без особен успех.
— Ужасен си!
— Всичко това не ти ли се струва забавно? Наистина ли този глупак е един от най-добрите служители на Генд?
— Генд използува Пехал, когато трябва да се демонстрира груба сила и диващина. Другите са много по-опасни.
— Добре, че е така. Иначе може да ни налегне скука — каза Алтал, после извади камата и я огледа. — Какъв е този метал?
— Хората го наричат стомана. Научиха се да го произвеждат преди около хиляда години.
— Точно тогава бях зает. Навярно заради това съм пропуснал да го видя. От какво се добива?
— Нали си виждал червените скали на Плаканд?
— Разбира се. Целият Плаканд е почервенял от тях.
— Те съдържат метал, наречен желязо. Хората съумяха да го извлекат от тези скали едва когато се научиха да кладат по-горещи огньове. Желязото е по-твърдо от бронза, но е крехко. За да могат от него да се произвеждат оръжия и сечива, трябва да му се добавят други метали.