Изкуплението на Алтал
- Автор: Эддингс Дэвид, Едингс Лий
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венелин Мечков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изкуплението на Алтал». Краткое содержание книги:
— Откъде ще можем да разберем, че са я прочели правилно?
— Ще разберем, приятелю. Повярвай ми, ще разберем.
Зимата продължи още месец и нещо, след което една нощ от югозапад повя топъл вятър и веднага започна да стопява снега. Алтал, застанал пред южния прозорец, гледаше мътните кафяви поточета, които се стичаха от склоновете на кагверските планини.
— Ти ли направи това, Еми?
— Кое?
— Ти ли докара вятъра, който разтапя снега?
— Аз не се занимавам с климата, Алтал. На Дейвос не му е приятно, когато правим това.
— Ако не му кажем, може и да не забележи. И без това вече прибягваме до хитрости. С какво ще ни навреди още една малка лъжа? Може би си заслужава да поработим в тази насока. Ти ще ме учиш как да използувам Книгата, а пък аз ще те науча как да лъжеш, мамиш и крадеш.
И се ухили.
— Това съвсем не е смешно, Алтал! — отвърна тя възмутено.
— На мен ми беше приятно да го правя. Искаш ли да се обзаложим кой от нас пръв ще поквари другия?
— Не.
— Покварата е много забавно нещо, Еми. Сигурна ли си, че не искаш да я опознаеш?
— Престани!
— Добре, Еми. Помисли си все пак по въпроса и ако размислиш, кажи ми го.
През следващата седмица и двамата не бяха в особено добро настроение, тъй като им се наложи да изчакат отслабването на пролетното пълноводие. След като планинските потоци се прибраха в руслата си, двамата започнаха да се подготвят за път.
Той облече наметалото си и се огледа. После каза:
— Готов съм. Струва ми се, че това място ще ми липсва. Преди това не бях имал постоянен дом. Допускаш ли, че някой ден ще се върнем тук?
— Струва ми се, че да. Ще тръгваме ли?
Той я вдигна и разтвори качулката на наметалото си.
— Имаш ли нещо против да пътуваш там, Еми? След като излезем, ще е добре и двете ми ръце да са свободни.
— Добре — чу гласа й в главата си. Тя се покатери на рамото му и се настани в качулката. — Удобно е.
— Ще могат ли други хора да те видят, когато излезем?
— Ако желаем това — да. Ако не го желаем, няма да ме видят.
Той огледа извитата стена и видя, че Еми е върнала вратата на мястото й.
— Имаш ли въпроси? — попита тя.
Той усети разочарование в безмълвно произнесените думи.
— Ах, Еми, прощавай, как щях да пропусна!
Направи крачка назад и се престори, че е удивен.
— Изумително! — възкликна. — Някой е пробил дупка в стената! Дори я е запушил с врата! Представяш ли си!
В отговор тя изсъска в ухото му.
Той се засмя, отвори вратата и започна да слиза по стълбището.
— Не забравяй да загасиш лампата — каза й, докато слизаха.
На подвижния мост си спомни още нещо.
— Еми, когато ти кажа нещо, което според теб е маловажно, винаги се сърдиш. Има една работа, която искам да споделя с теб. Още когато идвах насам, някакво животно ме преследваше. Така и не го видях, но през цялото време го чувах.
— Какъв звук издаваше?
— Виеше, но не като вълк. През цялото време слушах воя му.
— Отчаяние ли изразяваше? Наподобяваше ли вика на човек, падащ от скала?
— Донякъде. Но воят определено не беше човешки.
— Да, и аз не вярвам да е бил човешки.
— Според теб дали не е трябвало да се скрия някъде и да го изчакам да се появи, за да го видя как изглежда?
— Едва ли е щяло да ти бъде приятно да видиш това същество. Според мен е някакво създание, на което Генд е наредил да те следи. Искал е да е сигурен, че си се отправил към мястото, където те е изпратил.
— През някой от близките дни ще си поговорим с Генд и по този въпрос. Дали това създание продължава да ни чака от другия край на моста?
— Напълно е възможно. Едва ли обаче бихме могли да му направим нещо.
— Мога да го убия.
— Не можеш. То е призрак. Убийството винаги ли е първият ти отговор на всеки проблем?
— Не на всеки. Мога обаче да убивам разни същества, включително и хора. При това не се просълзявам. Това е част от професията ми. Ако си върша работата добре, не ми се налага да убивам никого. Ако обаче нещата не се получат както трябва, как да ти кажа…
— Алтал, ти си ужасен човек.
— Знам. Нали затова ме нае?
— Аз да съм те наемала?
— Ти искаш нещо да се направи и искаш да го направя аз. Някой от тези дни ще трябва да си поговорим за възнаграждението ми.
— За възнаграждение ли?
— Аз не работя безвъзмездно, Еми. Това би било непрофесионално.
Алтал продължи по моста, стиснал копието си.
— Предполагам, че ще поискаш злато — рече тя насмешливо.
— Може и злато, не ще и дума. Все пак бих предпочел да ми се заплати с любов. Тя не може да се преброи и вероятно поради това е по-ценна от златото.
— Объркваш ме, Алтал.