Изкуплението на Алтал
- Автор: Эддингс Дэвид, Едингс Лий
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венелин Мечков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изкуплението на Алтал». Краткое содержание книги:
На това място завиха на юг и около седмица вървяха през Кагвер. В един късен следобед видяха бедно селце, сгушило се в съседната долина.
— Какво ще кажеш, Еми? — попита Алтал. — Дали не си заслужава да се отбием там и да си поговорим с местните хора? От доста време съм изгубил допир със света, така че може би не би било зле да проверя какво става в него.
— Нека не оставяме спомени за нашето преминаване, приятелю. Генд има очи и уши навсякъде.
— Права си — съгласи се той. — Нека в такъв случай преспим тук. Утре преди изгрев ще заобиколим селцето.
— Алтал, не ми се спи.
— Оставаше и да ти се спи. Ти и без това спиш по цял ден. Аз обаче през това време вървя и сега съм уморен.
— Добре, добре. Дай в такъв случай малко почивка на клетите си малки крачета.
Алтал в действителност не бе чак толкова уморен. В селото обаче имаше нещо, което веднага привлече вниманието му — в южната част имаше заградено място, където се разхождаха коне, а на самата ограда бяха закачени няколко седла. До Арум оставаше още много път, който с езда можеше да се измине по-лесно и по-удобно, отколкото пешком.
Реши да не занимава Еми с плана си. Можеше да открадне кон, без да се нуждае от ничия помощ. Или коментар.
Погрижи се за вечерята и след като се нахраниха, се сгушиха под наметалото му и се унесоха в сън.
— Какво си решил? — попита го безмълвно заспиващата Еми, след като разбра, че е решил да тръгне отново на път малко след полунощ.
— Реших, че ще е разумно да станем рано и да заобиколим селото преди жителите му да са се събудили. Пътуването през нощта е най-добрият начин да не бъдеш забелязан.
— Нали няма да имаш нищо против, ако аз си поспя малко по-дълго?
— Ни най-малко, Еми. Просто се намести удобно в качулката и спи.
Когато той стана, тя се размърда в качулката и след леко мъркане заспа пак.
Събуди се обаче внезапно, тъкмо в момента, когато Алтал пришпори новия си кон в галоп.
— Трябваше да се сетя — промърмори тя.
— Еми, нали сме се отправили на свещен поход? — реши да се оправдае той с благородни подбуди. — След като сме тръгнали да спасяваме света, не е ли редно и другите хора да ни подпомогнат мъничко?
— Алтал, ти смяташ ли някога да се промениш?
— Вероятно няма да се променя, Еми. Сега най-добре си поспи. Всичко е наред.
Вече се придвижваха по-бързо. Само два дни след като Алтал се сдоби с коня, напуснаха Кагвер и навлязоха в обширните гори на Хуле.
В тези гори вече се бяха появили селища и това раздразни Алтал. Хуле по начало трябваше да си остане пустош, но ето че се бяха появили малки опърпани човечета, които замърсяваха гората с присъствието си. Селищата бяха сиромашки — колиби, вдигнати направо в калта и заобиколени от купища нечистотии. Сами по себе си бяха неугледни, не ще и дума, обаче Алтал се възмути най-вече от пъновете. Проклетите пришълци бяха започнали да изсичат дърветата.
— Цивилизация! — промърмори той презрително.
— Какво? — попита Еми.
— Започнали са да изсичат дърветата, Еми.
— Тази дейност е присъща на хората, приятелю.
— Искаш да кажеш, на хорицата. На малките човечета, които се страхуват от мрака и откриват начини да говорят за вълци, без да произнесат думата „вълк“. Хайде да се махаме оттук. Гледката на това сметище ми разваля настроението.
Докато пътуваха на юг, минаха покрай още няколко подобни селища, при което мнението на Алтал за обитателите им не стана по-добро.
Настроението му се подобри, когато започнаха да изкачват хълмовете на Арум. Бе уверен, че колкото и да се цивилизоват хората, едва ли могат да успеят да унищожат и самите планини.
Продължиха на юг. След два дни, когато започна да се свечерява, Алтал се отби от пътя и започна да подготвя място за нощувка на една малка поляна.
— Бихме ли могли да си хапнем риба, приятелю? — попита Еми, след като той накладе огъня.
— Мислех си за говеждо.
— Говеждо ядохме снощи.
Той понечи дай отговори, но вместо това се разсмя.
— Не сме ли водили и по-рано подобни разговори? Доколкото си спомням, спорехме с часове дали си струва да се вечеря едно и също по цяла седмица.
— Тогава беше различно.
— Права си, мила. Добре, щом желаеш риба, ще имаме риба за вечеря.
Тя започна да мърка в радостно очакване.
През нощта Алтал спа добре. Непосредствено преди зазоряване обаче внезапно се събуди. Един полузабравен инстинкт го предупреди, че наблизо се таи опасност.
— Някой се е запътил насам, Еми — предупреди я той.
Зелените й очи веднага се разтвориха и той почувствува бързите й мисли. След това тя засъска.
— Какво има? — попита той.