Червенокосата авантюристка
- Автор: Гарднер Эрл Стенли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надежда Гаврилова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Червенокосата авантюристка». Краткое содержание книги:
Как Пери Мейсън спаси живота на Ивлин и собствената си репутация в нажежената съдебна зала — това е една история, която се нарежда сред най-добрите от криминалните мистерии на Ърл Стенли Гарднър.
След тези думи тя повторно изтича до телефонната кабина, предаде на Дрейк съобщението и се върна.
— Не трябваше да го правиш!
— За какво говориш?
— Да се държиш така с Пол. Той беше повярвал, че искаш да изпревариш полицията в събирането на доказателства. Обадил се е на много от неговите детективи да се явят в кантората, за да са ти под ръка. Запасил се е с огромно количество кафе, защото мислел, че ще бодърства цяла нощ. Беше готов да действа, а ти го пращаш вкъщи да спи. Това почти го сащиса. Още един такъв шок и ще напусне завинаги играта.
— Добре де! И Пол трябва да спи. В края на краищата той работи много, а постоянното напрежение е вредно.
— Продължавай! Бъди все така гаден и потаен! Не ми се доверявай!
— На няколко преки оттук има таксита. Ще те закарам дотам. Ще вземеш такси до вас… Гледай да се наспиш добре!
— А ти къде отиваш?
— В „Краункрест тевърн“, естествено! Да помогна на сержант Холкъм. Щом полицията ме търси, държа да съм на разположение!
12
Мейсън вкара колата си в гаража на сградата, където живееше, обърна я и каза на портиера:
— Остави я така, Джо! Ще се кача до горе и след минута се връщам.
Той забърза към апартамента си, взе от една кутия два патрона 38-и калибър и се върна почти веднага.
Качи се на колата, внимателно прекоси Холивуд, а сетне по серпантините на планинския път се отправи към „Краункрест“.
Бяха успели не само да извадят тялото, но и да измъкнат колата от дерето. Най-вероятно я бяха закарали до лабораторията за проверка на пръстови отпечатъци и снимки. Добре се виждаха следите по наклона, откъдето аварийната кола беше изтеглила автомобила. Множеството батерии от светкавици, изхвърлени наоколо, говореха, че вестникарските фоторепортери са имали доста работа. Мейсън спря колата и излезе в дъжда. Повървя около петстотин метра нагоре по пътя, прицели се нарочно в червената дървена подпора на мантинелата и дръпна спусъка. След това вдигна оръжието така, че дулото му бе насочено към един дъб и изстреля втория куршум в стеблото на дървото. Завъртя барабана, извади празните гилзи, замени ги с два нови патрона, които измъкна от джоба си, и нехайно пусна пистолета в жабката на колата. После запали и подкара направо към „Краункрест“.
Поройният дъжд плющеше по циментовия паркинг, барабанеше по покрива на ресторанта и се изливаше на поточета по стрехите. На паркинга имаше две полицейски и няколко репортерски коли. А също и една-две коли на клиенти. Явно оплакването на Джо Падена, че хората нямат желание да пътуват с автомобили до кръчмичката в такава дъждовна вечер, беше оправдано. Мейсън паркира колата си, изключи светлините и угаси двигателя. Някакъв репортер, който гледаше през големия френски прозорец, изведнъж грабна камерата си и хукна към вратата. Няколко минути по-късно блесна светкавица и заслепи адвоката.
Сержант Холкъм излезе разгневен като лъв.
— Мейсън, къде по дяволите е клиентката ви?
— Последния път, когато я видях, беше изпаднала в истерия. Мисля, че я заведоха на лекар.
— Адреса?
— Не го знам.
— Бил Ферън ми каза, че ви е дала пистолета, с който е стреляно.
— И какво от това?
— Не се правете на глупак, Мейсън! — Холкъм беше раздразнен. — Вие сте адвокат! Пистолетът е доказателство. Искаме го! Трябваше да го предадете в полицията!
— Ферън не ви ли каза, че му предложих да огледа пистолета, а той ми отговори…
— Но тогава не е знаел, че с него е извършено убийство!
Около тях вече се бяха насъбрали репортери, които не обръщаха никакво внимание на дъжда.
— Убийство ли казахте?
— Добре ме чухте! Убийство!
— Мисля, че много погрешно разглеждате случая — успокои го Мейсън. — Някакъв човек направил опит да задържи мис Бегби…
— Не ми разправяйте врели-некипели — изрева Холкъм. — Спестете ги за съда! Къде, по дяволите, е този пистолет?
— Пистолетът ли? — Мейсън погледна към колата и се намръщи. — Това, което казахте, сержант, хвърля нова светлина върху случая.
— Не се шегувам, Мейсън. Знам всичко за пистолета. Нов модел „Колт“, много лек, джобен формат, 38-и калибър. Говоря като служебно лице. Извършено е убийство и е стреляно именно с него. Това го превръща във важно доказателство. А сега, ако смеете, продължавайте да укривате доказателствата по този случай, но тогава ще ви обвиня в нарушаване на закона. Ще предадете ли пистолета, или не?
За миг Мейсън се поколеба, после отвори колата, протегна ръка към жабката, но спря.
— Я почакайте, сержант! Нямам нищо против да ви предам веществено доказателство по случая, но ако го направя, няма да е по заповед за предоставяне на пистолет, с който е извършено убийство. Ако ми искате оръжието, за което вярвам и знам, че е същото, с което Ивлин Бегби е стреляла…