Червенокосата авантюристка
- Автор: Гарднер Эрл Стенли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надежда Гаврилова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Червенокосата авантюристка». Краткое содержание книги:
Как Пери Мейсън спаси живота на Ивлин и собствената си репутация в нажежената съдебна зала — това е една история, която се нарежда сред най-добрите от криминалните мистерии на Ърл Стенли Гарднър.
11
Докато пътуваха към Холивуд, Пери Мейсън беше в изключително добро настроение.
— Къде отиваме, шефе? — запита Дела.
— Мислех да се качим отново на мястото на престъплението. Но преди това ще се обадя на Пол. Искам да му дам колкото се може повече време.
— Ако смяташ да му телефонираш, преди да тръгнем нагоре, тук е последната ти възможност.
— Май си права!
— Мейсън спря колата пред една телефонна кабина.
— Ти ли ще се обадиш, или аз?
— Обади се ти. Разбери какви са новините и кажи на Пол, че ще се свържа с него по-късно.
— Отнасяш се прекалено небрежно към случая — изгледа го проницателно тя.
— Но какво искаш? Нашата клиентка е стреляла срещу човек, който се е опитал да я нападне. Може вече да са установили, че той е престъпник с дебело полицейско досие.
Дела ядосано грабна монетата от ръката му и се втурна навън. Мейсън се настани удобно на седалката и дори не обърна внимание на изражението на лицето й. Избра цигара от табакерата, почука я в нокътя на палеца си, постави я между устните си, сетне я запали, издуха облаче дим и затвори очи.
В телефонната кабина Дела разшири очи от напрежение. Тя извади бележника си, записа нещо и като остави слушалката да виси, се завтече към колата.
— Шефе! — Гласът й беше изпълнен с ужас.
— Какво се е случило?
— Убитият в колата е Стивън Мерил! Идентифицирали са го и като Стонтън Вестър Гладън, мошеник, търсен за фалшификация и измама. Същият, който задигна малкото наследство на Ивлин Бегби. Тя е направила оплакване срещу него и оттогава има досие в полицията.
— Ами!
— Убийството въобще не е било извършено така както го описа Ивлин Бегби. Било е предумишлено убийство!
— Наистина ли?
— Когато колата е полетяла надолу, фаровете й не са били запалени. А и някои други подробности не съвпадат с версията на Ивлин. По обяд тя се е обадила и е оставила съобщение за Мерил. Полицията го научила от Руби Инуд, жената, с която Бегби е говорила по телефона. Тя живее в същата къща. Мерил намерил някакви пари. Никои не знае откъде. Разполагал със седем хиляди и петстотин долара, които показвал на свои познати. Разправял, че трябва да се откупи от Ивлин Бегби, затова й телефонирал и си определил среща с нея.
— Среща ли?
— Точно така. Тя му казала, че е на работа до три следобед и след това е свободна до осем вечерта. Предложила му да се срещнат в четири и половина някъде по пътя към „Краункрест“. Уточнила и мястото.
— Така, така! Полицията наистина работи много бързо.
— Вече имат и свидетели. Дрейк твърди, че са се хванали здравата за работа.
— Мога да си представя!
— И още нещо. Стив Мерил имал пистолет. Размахвал го наляво и надясно. Бил много горд с него. Явно това е оръжието на престъплението. Един от новите модели „Колт“.
Мейсън изцъка.
— Какво искаш да кажеш, шефе?
— В такъв случай трябва да го е откраднал. Нали чу Мървин Олдридж да твърди…
— Шефе, знаеш, че това е лъжа. Той прикрива Хелън Чейни. Нима ще му позволиш да се измъкне безнаказано?
— Твърде рано е да се каже, но не можеш да обвиниш един уважаван човек като Мървин Олдридж, че прикрива нещо… Какво друго ти съобщи Дрейк?
— Полицаите са побеснели. Търсят те. В акцията се е включила и градската полиция. Сержант Холкъм от отдел „Убийства“ е в „Краункрест“ и се мъчи да открие Ивлин. Джо Падена им съобщил, че когато ти си й казал, че е застреляла мъжа, тя изпаднала в истерия и според него отишла на лекар.
Сержант Холкъм е откачил. Поставил е постове пред входа на сградата и пред кантората ти и се опитва да изцеди Пол. Дрейк е разтревожен.
— Така, така!
— Пол смята, че полицията има очевидни доказателства срещу Ивлин — тя е притиснала Мерил на онзи път, застреляла го е, сложила е калъфката на главата му, взела е парите и е бутнала колата в пропастта. После се качила на своята и най-хладнокръвно си заминала. По-късно, в подходящ момент, ти е телефонирала за пистолета, накарала те е да предложиш тя да го донесе и след това е разиграла сценката с нападението и всичко останало.
— За нещо подобно говорят и доказателствата.
— Дрейк чака на телефона. Много е нервен.
— Прекрасно. Предай му, че му благодарим за всичко, което направи за нас. Да върви да спи!
Дела Стрийт го погледна гневно, сетне изведнъж прихна да се смее.
— Какво има? — попита Мейсън.
— Притежаваш дарбата да изкарваш човека от кожата, когато пожелаеш, но тази вечер постигна върха!