Червенокосата авантюристка
- Автор: Гарднер Эрл Стенли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надежда Гаврилова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Червенокосата авантюристка». Краткое содержание книги:
Как Пери Мейсън спаси живота на Ивлин и собствената си репутация в нажежената съдебна зала — това е една история, която се нарежда сред най-добрите от криминалните мистерии на Ърл Стенли Гарднър.
— Боулс ли? — прекъсна го Ивлин. — Какво е правил там? Мислех, че е в Ривърсайд.
— Зная. Изпратил съм детективи да проучат това. Мисля, че Мерил е инсценирал обира на бижутата, за да ви накисне, да присвои бижутата и да осуети женитбата. Все още не съм наясно как го е направил, но изглежда, че Боулс му е съучастник. Той твърди, че не е познавал Мерил преди обира и че Стив се е свързал с него едва когато разбрал, че е свидетелствал на делото. Професионалната ми интуиция ме кара да изпитвам дълбоко недоверие. Във всеки случай Боулс и Мерил са се сприятелили. Мерил му се е доверил, разказал му е за вас и за положението, в което е изпаднал, след като сте го разпознала на снимката. Но Боулс има алиби. В пет без двадесет е бил с Лумис. По-късно към тях се е присъединила и Руби Инуд, момиче от същия блок. Тримата отишли да вечерят и били заедно до осем часа. Тази Инуд изглежда е леко момиче. Не работи, а живее в чудесен апартамент, облича се изискано и има много приятели. Говори се, че колата, която кара сега, й е подарена от някой си Лотарио. Боулс не е замесен в убийството на Мерил, но все си мисля, че има пръст в обира на бижутата. Що се отнася до Мървин Олдридж, той няма алиби за времето между пет без двадесет и седем и тридесет. Айрин Кийт ми каза, че си е била вкъщи и чакала да й се обадя. Бях изпратил детективи да проверят това. Не си е била вкъщи. Но в момента вие сте горещата следа. Полицията призова по радиото лекаря, който ви е оказал помощ, да се свърже веднага с тях. Положението става напрегнато. Не мога да ви крия повече!
Тя кимна разбиращо.
— Ще ви се наложи — продължи Мейсън — да преживеете нещо неприятно.
— Какво?
— Да попаднете в предварителния арест.
— Ще го понеса. Аз… вече започвам да свиквам.
— Искам нещо от вас.
— Хайде, изплюйте камъчето!
— Да говорите!
— Какво трябва да кажа, мистър Мейсън?
— Всичко. Искам да разправите на вестникарите за разбития си живот. Как малкото наследство, което е трябвало да ви отведе в Холивуд, ви е било отнето. Всичко за средствата, които Стонтън Вестър Гладън е използвал, за да ви измами!
— Няма ли да им дам допълнителен коз? Това не е ли мотив за извършване на престъпление? Няма ли така да потвърдя, че съм имала причини да го убия?
— Наистина. Но те ще открият всичко това рано или късно. Много по-добре ще бъде за вас, ако първа им го кажете. Вестниците ще изпратят много драскачи на сълзливи репортажи. Ще се интересуват от живота ви. Разкажете им го. Подчертайте, че сте учила актьорско майсторство.
— Но това също ме прави уязвима. Ще излезе, че разказвам роман и притежавам достатъчно сценично майсторство да го изиграя добре.
— Точно това целя. Искам репортерите да се запитат дали сте завършена актриса, която протака следствието, или сте честно и искрено момиче, което казва истината. Колкото повече са коментарите, толкова по-голяма популярност ще придобиете. Колкото повече небивалици съчинят за това дали сте наивно искрено същество, или изпечена лъжкиня, толкова повече ще нараства престижът ви на артистка.
— Хубава Поли! Внимавай сега! Ето ти бисквитка — изкрещя папагалът.
— Разкажете им абсолютно всичко. Цялата история. В момента, в който се опитате да скриете нещо, ще се оплетете в паяжина. Това ще ви попречи да разкриете цялата си индивидуалност. Не ще успеете да ги убедите. Защото през цялото време ще си мислите за премълчаното. Точно затова искам да се изправите пред тях и да излеете душата си.
— А пред полицията?
— По същия начин. Повтаряйте им всичко отново и отново, колкото пъти ви попитат. Не скривайте нищо!
— Много съм доволна.
— От какво?
— Че ме съветвате да постъпя така, мистър Мейсън. Защото в края на краищата аз съм невинна. — Тя го погледна право в очите като леко ококори своите.
— Отличен трик.
— Кой?
— Този с ококорването, когато поглеждате някого и искате да ви повярва.
— Но това не е трик, мистър Мейсън! Аз съм искрена…
— Склонен съм да ви вярвам — усмихна се Мейсън, — защото моето златно правило е винаги да вярвам на клиента, но това беше трик. Забелязах, че го правехте и преди.
За миг тя се понамръщи, но после внезапно се разсмя:
— Май имате право… Толкова дълго съм го упражнявала пред огледалото, че ми е станало навик. Затова се подразних, когато намекнахте, че го правя съзнателно. Всъщност това е едно от нещата, които Стонтън Вестър Гладън ме караше да отработвам. Не е ли смешно, че съм принудена да използвам същия трик по повод… на неговата смърт?