Червенокосата авантюристка
- Автор: Гарднер Эрл Стенли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надежда Гаврилова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Червенокосата авантюристка». Краткое содержание книги:
Как Пери Мейсън спаси живота на Ивлин и собствената си репутация в нажежената съдебна зала — това е една история, която се нарежда сред най-добрите от криминалните мистерии на Ърл Стенли Гарднър.
— И все пак ни остава една тема за разговор.
— Коя е тя?
— Пистолетът, който ви купи Мървин Олдридж.
Тя дълго го наблюдава замислено и преценяващо, после предпазливо попита:
— Какво по-точно ви интересува?
— Бих желал да го видя, ако нямате нищо против.
— Защо?
— За да ви спестя известна слава, която няма да ви хареса.
Тя се засмя звънко и на пръв поглед безгрижно.
— Странно нещо, мистър Мейсън! Само преди час някакъв мъж се обади по телефона и каза, че иска да ме види във връзка с много важен за мен въпрос… Икономът попитал за какво става дума и той отговорил: за голяма слава. Сега вие намеквате за възможност да я избегна?
— Правилно сте ме разбрала!
— И мога ли да полюбопитствам какво имате предвид?
— Мисис Чейни, вероятно не ви минава през ум, че в Калифорния продажбата на огнестрелно оръжие се наблюдава от властите. Преди да купиш пистолет, трябва да се подпишеш за него. Всяко оръжие си има номер, който се отбелязва срещу името на купувача. Дубликати от регистрационния документ се изпращат в полицията, при шерифа и при началника на полицията.
— Не виждам каква връзка има всичко това с мен!
— Вашият пистолет може да се окаже свързан с деяние, което да навреди на благополучието ви.
— Говорите с недомлъвки, мистър Мейсън.
— Ще бъда откровен с вас, мисис Чейни. Мисля, че това е вашият пистолет.
— Моят пистолет не може да бъде използван за подобно нещо!
— И защо не?
— Защото е на сигурно място!
— Имате ли нещо против да го докажете?
Тя се поколеба за миг.
— Ще установите — продължи Мейсън, — че оръжието вече не е у вас.
— Бихте ли почакали за момент? Няма да ви отнеме никакво време. — Усещайки погледите им, тя напусна стаята с походка на опитна актриса, нещо, което й беше напълно чуждо само преди няколко години, но сега се беше вкоренило така от дългите часове упражнения, че й беше станало втора природа.
Мейсън хвърли едно око на часовника си и размени поглед с Дела. Изведнъж очите й се разшириха и тя замаха ръце мълчаливо. Адвокатът повдигна въпросително вежди. Дела размаха ръце още по-енергично. Той се приближи до нея. Тя посочи с пръст. Срещу нея бе окачено огледало, което отразяваше друго огледало, а то на свой ред показваше част от осветения коридор и Хелън Чейни, която като обезумяла набираше някакъв телефонен номер.
Мейсън кимна, усмихна се, допря пръст до устните си, за да й покаже да мълчи, и се върна на мястото си.
Дела Стрийт продължи да наблюдава огледалото.
След малко артистката влезе забързана.
— Всичко е наред. Тук е, мистър Мейсън. — Цялото й държание излъчваше самонадеяна увереност. — Пистолетът е на мястото си в спалнята ми, тъй че каквото и да са ви разправяли, интересът ви към мен е безпочвен. — Тя остана права, за да им подскаже, че е време да си тръгват.
Мейсън извади пистолета от джоба си и рече:
— В такъв случай няма за какво да се тревожим. Този пистолет и двете празни гилзи не са ваши.
Очите й гледаха подигравателно, когато срещна погледа на адвоката.
— Точно така, мистър Мейсън. Не е възможно да е моят. Съжалявам, но имам среща. Чакам…
— Разбира се — изправи се Мейсън. — Извинявам се за безпокойството. Мислех, че мога да ви направя услуга.
— Оценявам вашите добри намерения, мистър Мейсън!
Те току-що бяха прекосили салона, когато се разнесе мелодичният звън на звънеца от входната врата. Хелън Чейни дори не се забърза. Икономът беше в коридора и след известно колебание тя му направи знак да отвори. Мървин Олдридж с дъждобран, мека черна шапка и копринен шал стоеше на входа.
— Здравей, Уилям! — поздрави той. — Вкъщи ли…
Той изведнъж млъкна, когато видя Хелън Чейни, Пери Мейсън и Дела Стрийт да идват към вратата. После влезе и свали шапката си.
— Здравей, Хелън! — Сетне студено добави: — Добър вечер, мистър Мейсън! А това май е мис Стрийт?
— Познахте! — отговори нехайно Мейсън.
— Надявам се — продължи Олдридж, — че не сте правили предложения на мисис Чейни във връзка с онова споразумение. В края на краищата редно е един адвокат да урежда нещата чрез адвоката на другата страна, а не директно. Надявам се, мисис Чейни ви е обърнала внимание, че се придържа към съветите…
— Да! — прекъсна го енергично адвокатът. — Не съм и помислял за подобно нещо, мистър Олдридж. Въпросът беше съвсем друг. Всъщност мислех, че мога да спестя на мисис Чейни известна неприятна популярност.